Unknown - i 3e0c0223816db71f

ти откъсна мръсния език! Седнала насреща ми и ми мърси името! За какво се

мислиш? Имала си късмет, че те е взел баща ми! Ти… ти… — Той заекваше, задъхан

от ярост; лицето му се гърчеше, като гледаше безизразните й, съсухрени черти.

Майка му беше вече съвсем пияна, не долавяше нито неговия гняв, нито уплашения

поглед на Неси и продължаваше:

— Късмет ли! — брътвеше тя с пиянско хилене. — Може да съм имала, а може

и да не съм имала, но ако знаеше цялата работа отвън и отвътре, може би щеше да

мислиш, че ти си имал късмет! — Тя избухна в кънтящ писклив смях, но изведнъж

изкуствените й челюсти, които никога не се държаха здраво на мястото си,

изтласкани сега от устата й от насъбралите се лиги, се подадоха между устните й

като зъбите на цвилещ кон и под натиска на последния изблик на несдържаното й

веселие изскочиха от устата и се разбиха на парчета на пода. Това беше донякъде

щастливо съвпадение, защото иначе Броуди положително щеше да я удари, а сега

двамата гледаха счупените и пръснали се протези, които лежаха помежду им като

обелени и разсипани бадеми; старицата ги гледаше с хлътнали, грозни бузи и

свито, неузнаваемо лице, а Броуди — объркан и почуден.

— Те лежат пред тебе като бисери пред свиня — най-после възкликна той. —

Така ти се пада за проклетото ти безсрамие.

— Хубавите ми изкуствени челюсти! — стенеше бабата изтрезняла — тя все

още с труд изговаряше думите. — Четиридесет години съм ги носила! И бяха толкова

здрави с тая пружинка между тях! Какво ще правя сега? Не мога да ям! Кажи-речи, не мога да говоря!

— Това е чудесно — изръмжа синът й, — щом няма да можеш да бръщолевиш с

лъжливия си език. Така ти се пада.

— Те не може да се поправят — хленчеше старата. — Трябва да ми направиш

нови! — Отчаяният й поглед все още беше прикован в пода. — Не мога само да смуча

месото. Така човек не може да извлече никаква полза от него. Кажи, че ще ми

направиш нови челюсти, Джеймс.

— Ще има да чакаш — тросна се Броуди. — За какво са нови зъби на такава

дъртачка, дето й е дошло време да мре? Не можеш ги дочака. Смятай го за

наказание от господа.

При тези думи баба Броуди захлипа, закърши костеливите си ръце и

несвързано забърбори:

— Какво ще правя? Никога няма да ги прежаля! Какво ще стане с мене, след

като съм ги носила толкова дълго! Виновно е това уиски! Винаги ми служеха

толкова добре! Това ще ме умори!

Броуди навъсено гледаше комичната й хленчеща фигура, после отмести

погледа си и внезапно забеляза облещеното лице на Неси, която наблюдаваше

сцената с уплашено, но напрегнато внимание.

— Какво си се зазяпала пак? — изръмжа й той, раздразнен от думите на

майка си. — Не можеш ли да си гледаш работата? Много нещо ще свършиш, щом все се

озърташ наоколо. Какво ти става?

— Не мога да уча както трябва на тоя шум, татко — плахо отговори Неси и

сведе очи; — отвлича ми вниманието. Не ми е лесно да уча, когато наоколо

говорят.

— Така ли било! — отговори баща й. — Е, сега в къщата има достатъчно

място. Щом не ти харесва в кухнята, ще те сложим в гостната. Там няма да чуеш

нито звук. Тогава няма да имаш извинение да мързелуваш. — Той стана и преди Неси

да успее да му отговори, със слабо залитане се приближи до масата, събра книгите

й в един безреден куп, сграбчи ги с огромните си ръце, обърна се, тежко се

запъти към вратата и й подвикна: — Хайде. Марш в гостната! Най-добрата стая в

къщата за моята Неси. Там ще работиш на спокойствие и ще работиш както трябва.

Щом не можеш да учиш в кухнята, ще отиваш всяка вечер в гостната.

Момичето покорно се изправи и го последва в студената, със застоял

въздух стая, където, след като се спъна няколко пъти в тъмнината, Броуди

захвърли книгите й на масата и най-после сполучи да запали газа. Бледата

светлина проблесна под матовия абажур и освети студената, непокрита махагонова

маса, празната, неизползувана камина и мразовитата неуютност на изоставената, покрита с прашен слой стая и накрая — властната фигура на Броуди и свилата се

фигурка на детето.

— Ето, заповядай — извика той великодушно, отчасти възстановил доброто

си настроение. — Всичко е готово и на твое разположение. Дръпни си стола и

започвай. Да не кажеш, че не съм ти помогнал. — Той сложи два пръста на

купчината книги и ги разпиля по цялата повърхност на масата, като ги разбърка

още повече и обърка всичките набелязани места. — Ето! Има предостатъчно място за