Unknown - i 3e0c0223816db71f

светлина, накрая се озова в собствената си стая. Тук, привлечен от някаква тайна

сила, бавно се приближи до скрина, където Нанси държеше дрехите си, и със

смесица от лукаво въжделение и гузно смущение захвана да вади и разглежда

изящното бродирано бельо, което тя си беше купила с дадените й от него пари. Той

вземаше в ръце гладките, поръбени с дантели дрехи, докосваше мекото ленено

платно, опипваше тънката батиста, държеше в огромната си лапа дългите празни

чорапи и устните му се извиваха в усмивка, когато мислено обличаше в тези

благоуханни одежди онази, на която принадлежаха. Кървясалите му очи, впити в

разкрилата се пред тях белота, виждаха всъщност алабастъра на нейната снага,

която не преставаше да бъде за него източник на възхищение и наслада; струваше

Страница 201

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

му се, като че ли тъканта на пипания от него плат трябва да е придобила своя

цвят от допира с тази млечна кожа. Както стоеше там и само за свое собствено

удоволствие държеше в протегнатите си ръце тези ефирни принадлежности на

женската красота, той приличаше на някой стар и грозен сатир, който случайно е

намерил захвърлените одеяния на нимфа, сграбчил ги е и със съзерцание разпалва

прищевките на затъпялото си въображение.

Най-после с едно натискане на коляното Броуди затвори чекмеджетата,

ходом се огледа настрани, излезе крадешком от стаята и тихо затвори вратата зад

себе си. Когато се озова вънка, човек би рекъл, че е извършил успешно и без да

бъде открит, нещо тайно, защото засраменото и лукаво изражение изчезна от лицето

му, той шумно потри ръце, изду бузите си и тежко заслиза по стълбите. В хола

отвори вратата към гостната и с шеговита важност извика:

— Мога ли да вляза, мадам? Или не приемате? — След това, без да дочака

отговор, какъвто впрочем и не получи, влезе в гостната и продължи със същия тон:

— Обиколих къщата си, за да се уверя, че всичко е наред, тъй че тази вечер няма

да бъдете тревожена от крадци. Всички прозорци светят! Чудесна илюминация, за да

видят всичките мръсни свини, че ние в дома на Броуди сме весели и доволни.

Неси съвсем не разбра какво иска да каже баща й и само го загледа със

сините си, умоляващи очи, които сега изглеждаха разширени и рязко се открояваха

на замръзналото й, сковано личице. Със скръстени ръце, трепереща, подвила

обутите си с тънки чорапи крака, за да се стопли, загубила всички усещания освен

едно — че краката и ръцете й се вкочанясват, запомнила живо с впечатлителния си

ум сцената, на която бе станала свидетелка в кухнята, несполучила ни най-малко

да напредне с уроците си, тя гледаше Броуди, обзета от страх.

— Е, как върви? — продължи той, втренчил в нея очи. — Достатъчно тихо ли

е тука за тебе? Какво си направила, откакто си тука?

Неси внезапно се сви със съзнанието, че не е направила нищо, но нямаше

сили да скрие от баща си.

— Не върви много добре, татко — смирено отговори тя. — Тука е ужасно

студено.

— Какво! Не върви добре, а аз да пазя такава тишина. Такава тишина за

тебе! Че ти какво си мислиш?

— В стаята е много студено — повтори момичето. — Вънка сигурно е

замръзнало!

— В стаята! — възкликна Броуди, повдигнал вежди с пиянска строгост. — Не

ме ли молеше и умоляваше да те преместя тука? Не ти ли донесох книгите със

собствените си ръце, не ти ли запалих газа, не те ли настаних тука? Искаше да

дойдеш тука, а сега ме упрекваш и се оплакваш! — На зачервеното му лице се

изписа огорчено и пресилено неодобрение. — Не й вървяло, гледай я ти нея!

По-добре да си събираш ума и да не се разтакаваш!

— Поне да беше палено тука! — осмели се плахо да каже Неси, като

забеляза, че баща й не се държи сурово към нея. — Цялата съм настръхнала и

треперя.

Думите й проникнаха в помътения му разум, докоснаха някаква сърдечна

струна, защото той се сепна, съвсем промени държането си и се провикна

прекомерно разчувствувано:

— Моята Неси трепери! На мене ми е горещо, сякаш съм току-що препечена

филия хляб, а моето скъпо малко момиченце мръзне и мечтае за огън! И защо не?

Това е основателно! Това е повече от основателно! Огънят веднага ще бъде

запален, дори ако трябва да го направя със собствените си ръце. Поседи мъничко, почакай и ще видиш какво ще направи за теб татко ти. — Той вдигна пръст и я

предупреди да не става от мястото си, излезе тромаво от стаята, отиде в избата