Unknown - i 3e0c0223816db71f

изсвири за начало „Отдето вятърът и да повее“.

Неси се надигна от стола си, изгледа баща си нерешително, понеже от

месени насам той беше й забранил да отваря пианото, и макар да знаеше, че трябва

да се подчини, все пак я беше страх; но докато тя се двоумеше, Броуди буйно се

развика:

— Хайде! Хайде! Какво още чакаш? Казах ти: „Отдето вятърът и да повее“!

От месеци не съм се чувствувал така хубаво. Пее ми се!

Беше след десет и понеже нейният час за лягане бе минал, а напрежението

на дългата вечер я беше уморило, Неси се чувствуваше изтощена, но беше твърде

много уплашена, твърде много се страхуваше от баща си, за да му възрази. Затова

тя отиде при пианото, отвори го, намери сред нотите сборника шотландски песни на

Мери, седна и засвири. Треперещите й пръстчета полагаха крайни усилия да

изсвирят исканата мелодия, а Броуди седеше до огъня, размахваше с вълнообразни

движения лулата и буйно пееше думите:

P>

Отдето вятърът и да повее,

аз западния чакам час по час,

защото там девойката живее,

девойката, която любя аз.

P$

— По-силно! По-силно! — подвикна той. — Удряй по-силно! Аз пея за моята

Нанси. Трябва с повечко сърце! „И ден и нощ със мисълта летя към скъпата си

Джин!“ — ревеше Броуди с цяло гърло. — Господ да ми е свидетел, това беше

хубаво! Ако я наречем Джин, ти нищо няма да разбереш. Хайде. Изсвири втория

куплет още веднъж и пригласяй и ти. Пей! Пей! Готова ли си? Едно, две, три!…

P>

Аз виждам я посред цветята росни.

P$

Неси никога не го беше виждала такъв и обзета от срам и страх,

Страница 203

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

присъедини треперещия си глас към неговия рев и двамата запяха заедно.

— Това беше чудесно! — извика Броуди, когато песента свърши. — Дано да

са ни чули на площада! Сега ще изпеем „Милата ми е червена роза“, макар че тя

повече прилича на прекрасна бяла роза. Още ли не си я намерила? Страшно си бавна

и пипкава тази вечер. А пък аз съм лек като перце. Мога да пея до зори.

Неси с усилия започна да приглася и Броуди я накара да изсвири и изпее

песента два пъти, а след това трябваше да продължи с „Брегове и урви“, „О,

калино“ и „Ани Лори“, докато ръцете й се схванаха, а главата й така се замая, че

й се струваше, че ей сега ще падне от стола; тогава Неси умолително се обърна

към него и със сълзи на очи изплака:

— Пусни ме да си отида, татко! Пусни ме да си легна! Много съм уморена!

Броуди мрачно се намръщи — с думите си тя грубо бе нарушила блаженството

му.

— Така ли? Не можеш дори и да посвириш на баща си — възкликна той, —

след като той си е направил толкова труд да ти запали камината! Едва се е

разпалила и ги искаш да си легнеш. Това е твоята благодарност. Добре, щом не

искаш с добро, ще искаш със зло. Свири! Свири, докато не ти кажа да спреш, или

ще опиташ ремъка. Изсвири ми пак първата песен!

Неси пак се обърна към пианото и капнала от умора, със замъглени от

сълзи очи започна отново „Отдето вятърът и да повее“, а той запя, като

подчертаваше всяка предизвикана от вълнението й грешка с мрачен поглед, отправен

към нейния превит и безобиден гръб.

Двамата бяха изпели песента до средата, когато неочаквано вратата на

гостната се отвори и… Нанси, с бляскащи очи, е млечнобели бузи, обагрени с лека

руменина от студа, с подаващи се изпод привлекателната й шапчица къдрици, с

изящно кожено палтенце, подчертаващо до съвършенство стегнатия й бюст, Нанси, неговата Нанси стоеше пред него. С широко отворена уста и застинала във въздуха

лула Броуди спря да пее, глупаво вперил в нея очи, със съзнанието, че не е успял

да чуе отварянето на входната врата; той продължи да я гледа така, докато нищо

незабелязалата Неси, сякаш за да акомпанира на неговото безмълвно изумление и

възхищение, изсвири песента докрай и едва тогава в стаята настъпи тишина.

Най-после Броуди се изсмя, макар и малко гузно.

— Ние тъкмо пеехме една песенчица за тебе, Нанси, а ти наистина я

заслужаваш, защото си хубава като картина!

Очите й блеснаха още по-студено и тя каза с присвити устни:

— Врявата, която се чуваше от пътя, беше достатъчна, за да се събере

цяла тълпа около къщата… и всички прозорци светят. Ти пак си се напил и имаш

нахалството да казваш, че аз съм била причината на всичко това! Виж се на какво

мязаш! Виж си ръцете и лицето. Приличаш на въглищар. И аз трябва да се прибера

при такова нещо след една тъй прекрасно прекарана вечер!