Unknown - i 3e0c0223816db71f

му.

Мислите му несвързано се преплитаха с объркани чувства, ала през

горещите мигли, забулили неговия разсъдък, той виждаше, че това беше двойно

по-желано за него — не само щеше да нанесе удар на баща си, той щеше да задоволи

собствения си копнеж. Жени като Нанси имаше една на хиляда — тя беше хубава,

съблазнителна, пламенна, но не с буйната и нескопосана стремителност на Агнес

Мойр, а с по-изтънчен и прелъстителен любовен жар, който като някакъв парфюм

обгръщаше светлото й бяло тяло и привличаше Матю към ведрата си топлота.

Красотата й също далече надминаваше едва поносимата миловидност на нещастната

Агнес; фигурата й не беше набита, а елегантна, никакъв тъмен мъх не загрозяваше

изящната извивка на нежната й горна устна; Нанси беше не само красива, но, както

бе убеден Мат, и толкова страстно влюбена в него, че бе готова да изостави баща

му поради чувството си към него. Изпълнен с тези мисли, той взе окончателно

решение и възкликна със задавен глас:

— Нанси! Имам да ти кажа още едно нещо… нещо друго, което не знаеш.

Нещо, което може да ти се види интересно. Искаш ли да го чуеш?

Нанси му отправи морен поглед, отметна глава тъй, че извивката на тялото

й просто го канеше да я прегърне, и тъкмо се готвеше да рече „да“, когато

входната врата щракна и се отвори, а след това шумно се хлопна и от хола долетя

звук на крачки. Нанси светкавично се съвзе от изписаните на лицето й дълбоки

чувства, блъсна Мат към камината и полугласно му извика:

— Стой там и не се издавай. Той няма да разбере нищо. — В същия миг

ръцете й стремително се вдигнаха към косата и с леки движения, като бързо

пърхащи птички, оправиха и загладиха всичко, което би могло да изглежда малко не

наред. Когато Броуди влезе в стаята, тя пак беше при масата и тракаше с чинии.

За миг Броуди се спря на прага, размахал незавита бутилка в ръка,

загледа първо с мрачно, злобно отвращение сина си, когото виждаше толкова рядко, после въпросително отмести погледа си към Нанси и пак неспокойно се взря в

гузната фигура на камината. Тъпият му разум не можеше да схване нищо от

подмолните събития, развоя на които бе прекъснал, но мрачният му поглед долови

леката руменина по жълтите бузи на Матю, видя наведените му надолу очи, нервната

възбуденост на неговата поза и в паметта му неволно проблесна онази сцена в

къщата на Канала, когато бе изненадал сина си с Нанси, боричкаща се в неговите

обятия. Броуди нищо не знаеше, нищо не подозираше, но въпреки това мярналият се

в ума му спомен го жегна и той инстинктивно схвана, че преди влизането му тука

се е вършило нещо тайно; очите му потъмняха, засвяткаха и пронизаха Мат, който

се държеше все по-гузно и оборваше глава с все по-голямо смущение, колкото

по-дълго траеше този мълчалив поглед.

Страница 207

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

Застанала край масата, Нанси, чието закоравяло нахалство й помагаше да

запази спокойствие и да бъде пълна господарка на изражението на лицето, кипеше

вътрешно, като гледаше развълнувания и нескопосан герой, на когото бе направила

такива страстни признания в любов, но се опита да го спаси, като подхвърли

язвително на бащата:

— Какво си застанал там, Броуди… като някоя голяма мечка? Влизай и сядай

и недей размахва тази бутилка, сякаш искаш да ни счупиш главите. Честна дума, имаш страшен вид. Хайде, влизай! — Ала Броуди като че не я чу, не обърна никакво

внимание на забележката й и все тъй продължаваше да гледа сина си от удобното си

положение на вратата и да размахва бутилката като боздуган, докато най-после

отвори уста и заядливо каза:

— На какво дължим тази чест? Обикновено нямаме това щастие, когато се

прибираме по туй време… не! Напоследък вашият дом не ви харесва вечерно време.

Вие сте една от онези късни птици, които май въобще никога не виждаме.

Мат разтвори пресъхналите си устни да заговори, обаче, преди да успее да

каже нещо, Броуди свирепо подхвана пак:

— Може би си разправял нещо на Нанси, което искаш да повториш и пред

мен?… Ако има такова нещо, аз чакам и слушам.

В този миг Нанси се намеси, сложи ръце на хълбоците си, повдигна

хубавите си рамене и възмутено тръсна глава:

— Луд ли си, Броуди, та разправяш такива работи? За какво говориш

въобще? Ако смяташ още да беснееш, ще ти бъда много задължена да не намесваш

моето име!

Броуди бавно се обърна и я изгледа. Навъсеното му лице се отпусна.