Unknown - i 3e0c0223816db71f

Девойката беше се сдържала толкова дълго, че й се стори невъзможно да се

владее повече, премрежените й очи блеснаха и лека руменина заля бузите й, сякаш

ей сега щеше да тупне с крак и яростно да се нахвърли върху него. Но вместо това

Нанси стисна устни, за да не изрече напиращите на езика й думи, завъртя се на

токовете си и отиде в килера, където се залови шумно да мие чиниите. Броуди

стоеше с вид на наказан, с леко извита настрана глава и се вслушваше в тракането

на съдовете; той долавяше в него известен отзвук от нейното раздразнение, но

скоро извърна поглед пак към чашата в ръката си, бавно я вдигна до устните и

бавно я изпи до дъно; след това отиде при креслото си и тежко се отпусна в него.

Мат, който все още стоеше на същото място до камината, където беше го

бутнала Нанси, и с мълчаливо изумление наблюдаваше постъпките на баща си,

неспокойно запристъпва от крак на крак, още по-жалък и измъчен поради голямата

близост с баща си, който бе потънал в мрачен размисъл в своето кресло. Очите на

Мат тревожно оглеждаха стаята, той хапеше бледите си устни, потъркваше меките си

влажни ръце и страстно жадуваше да излезе от стаята, но се страхуваше да се

помръдне, мислейки, че очите на баща му са устремени към него. Най-после,

окуражен от продължителното мълчание, Мат разшири обсега на своя неспирно шарещ

из стаята поглед и се реши за един кратък миг да спре примигващите си очи на

лицето на седящия до него Броуди. Той веднага видя, че въпреки страха му бащата

не гледаше него, а беше се втренчил в отворената врата на килера, доби смелост

от неговия унес, нерешително направи за опит крачка напред и понеже остана

незабелязан, продължи крадешком да се промъква и беззвучно се изплъзна от

кухнята.

Той имаше намерение колкото се може по-бързо да се измъкне от къщи и

беше се помирил дори да чака безкрайно дълго вън, на улицата, докато баща му си

легне, но в тъмния хол го спря ивица светлина, идваща от гостната. Както беше се

спрял, внезапно му дойде на ума, че тъй като Неси е вътре, нищо не му пречи да

прекара няколко мига в по-приятна обстановка с нея, преди да излезе в мразовития

мрак вън. Освен това несъзнателно изпитваше неотложна нужда от някаква

възможност да се похвали с достойнствата на новата си служба и му се искаше

някой да похвали успеха му, за да се възстанови току-що накърненото му

самоуважение. Затова Мат отвори вратата и надзърна в стаята.

Седнала до масата, заобиколена от вечно придружаващите я учебници, Неси

не вдигна глава при влизането му и остана със скръстени ръце, свити рамена и

наведена глава. Но когато Мат заговори, тя рязко се стресна и трепна, сякаш

неочакваните вълни на неговата реч бяха я блъснали посред тишината на стаята.

— Ще вляза за минутка — бяха единствените думи, казани от Мат.

— Ах! Мат! — извиква Неси и притисна малкия си юмрук към лявата страна

на гърдите. — Как ме стресна! Не те чух да влизаш. Тия дни се стряскам,

кажи-речи, от всеки звук.

Когато видя позата й, наведената й настрана глава, кротките й прозрачни

очи, изпълнени с няма молба да я извини за слабостта й, пред него възкръсна

поразителен спомен и го накара за миг да забрави личните си грижи.

— Боже мой, Неси! — възкликна Матю, втренчил се в сестра си. — Ти

започваш да приличаш поразително на Мама. Сега като че ли я виждам, тя ме гледа

от твоето лице!

— Наистина ли, Мат? — отговори момичето, донякъде поласкано да бъде

предмет на неговия интерес. — Какво те кара да мислиш така?

— Струва ми се, очите ти; в тях има същия поглед, сякаш мислиш, че нещо

ще ти се случи и го чакаш.

Тези думи я огорчиха и тя веднага сведе издаващите я очи и не ги вдигна

от масата, докато Мат говореше:

— Какво е станало с теб напоследък?… Виждаш ми се толкова променена! Да

не ти се е случило нещо лошо, което те кара да изглеждаш така?

— Всичко е много лошо — бавно отговори Неси. — Откакто Мама умря, аз съм

толкова нещастна, че не може повече! И няма нито една жива душа, с която да

споделя мъката си. Не мога да понасям близостта на тая… на Нанси. Тя не ме

обича. Вечно за нещо ми се кара. Всичко толкова се е променило. Къщата така се е

променила, сякаш не е вече същата… Татко се е променил също.

— Няма защо да те е страх от него. Винаги си била негова любимка —

възрази Мат. — Все се увърта около тебе.

— Бих искала да ме остави на мира — посърнало отговори тя. — Само ме