Unknown - i 3e0c0223816db71f

Страница 210

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

кара да уча. Не мога да издържа. Не се чувствувам добре.

— Хайде, Неси] — с упрек възкликна Мат. — И това го казваш също като

Мама! Трябва да се овладееш! Какво ти има?

— Непрекъснато имам главоболие! Сутрин се събуждам с главоболие и не ми

минава по цял ден. Така оглупявам, че просто не зная какво правя. Освен това не

мога да ям храната, която сега се поднася у дома, и все се чувствувам уморена.

Ето, и сега съм уморена.

— Ще ти мине, щом свършиш с този изпит. Ти сигурно ще спечелиш

стипендията.

— Сигурно ще я спечеля! — необуздано възкликна Неси. — Ами какво ще

стане с мен после! Какво ще ме прави той след това? Кажи ми! Все така ли ще ме

тика с пръчка напред, без да зная какво ще излезе от цялата тая работа? Никога

не ми отговаря, когато го попитам. Той сам не знае.

— Ще станеш учителка, тъкмо работа за тебе.

Неси поклати глава.

— Не! Това няма да го задоволи. И аз исках, като свърша, да се запиша в

Учителския институт, но той не ми позволява. О, Мат! — изплака тя. — Колко

хубаво щеше да е, да имах някой да се застъпи за мен! Толкова съм нещастна

заради това и заради всичко друго… Понякога съжалявам, че съм се родила.

Мат гузно отмести погледа си от нейното търсещо съчувствие личице, което

със своето отчаяние и мъка сякаш го умоляваше да й помогне.

— Трябва да излизаш вън и да играеш с другите момичета — малко несигурно

я посъветва той. — Това ще те отвлече от тези мисли.

— Че мога ли? — горестно възкликна сестра му. — Откакто бях съвсем

мъничко момиченце, все ме карат да уча, а сега всяка вечер ме затварят тука и

така ще бъде цели шест месеца. А пък ако посмея да изляза, ще ме набие с ремъка.

Няма да повярваш, Мат, но понякога ми се струва, че ще полудея от това вечно

зубрене.

— Аз пък излизам — храбро възкликна Мат. — На мене той не ми е забранил

да излизам:

— Ти си друго — тъжно отговори Неси; безсилният й гняв угасна и сега тя

беше по-съкрушена от преди. — Пък дори и да излизам, какво ще ми помогне това?

Другите момичета няма да играят с мене! Те и сега едва ми говорят! Завчера едно

от тях ми каза, че баща му заповядал да няма нищо общо с никого от нашата къща.

Ах, колко искам да можеш да ми помогнеш, Мат!

— Как мога да ти помогна? — грубо отвърна Мат, ядосан от нейните молби.

— Не знаеш ли, че аз заминавам идущата седмица?

Неси го изгледа с леко набръчкано чело и повтори, явно без да разбира:

— Заминаваш идущата седмица?

— За Южна Америка — надуто отговори Мат, — на великолепна нова длъжност,

която получих там. Стотици и стотици мили далеч от този мръсен град.

Едва сега Неси разбра и пребледня; тя схвана изведнъж, че Мат много

скоро заминава в далечна страна, че единствена тя от всички деца на Броуди ще

остане тук самотна и незащитена и ще трябва да понася ужасната мъка на сегашното

си съществувание у дома. Мат никога не беше й оказвал голяма помощ, а през тези

последни месеци още по-малко бе облекчавал живота й, но той беше неин брат, неин

другар по нещастие и едва преди един миг тя беше го молила да й помогне. Устните

й затрепереха, очите й се замъглиха и тя избухна в плач.

— Недей заминава, Мат — хлипаше Неси. — Аз ще остана съвсем сама, ако ти

заминеш. Няма да имам никой свой в тази ужаси а къща.

— Какви са тези приказки! — гневно й се сопна Мат. — Знаеш ли какво

говориш? Нима трябва да изпусна такъв случай, какъвто човек има само веднъж в

живота — пари и свобода, и… и всичко друго, заради тебе? Ти си луда!

— Аз ще полудея, ако заминеш! — плачеше Неси. — Как ще живея тука съвсем

сама?… Мери я няма, ти заминаваш и само аз оставам! Какво ще стане с мене?

— Спри да виеш — тросна й се Мат и хвърли бърз поглед към вратата. — Да

не искаш всички да чуят този рев? Той ей сега ще влезе и ще се нахвърли отгоре

ни. Аз трябва да замина, и туй то.

— Тогава не можеш ли да ме вземеш със себе си, Мат? — преглътна Неси, с

труд задържайки риданията си. — Зная, че съм малка, но бих могла да ти гледам

домакинството. Това е нещо, с което винаги обичах да се занимавам… а не с тези

гадни уроци. Ще правя всичко за тебе, Мат. — Целият й вид му говореше, че тя ще

му служи като робиня, очите й го умоляваха да не я оставя тук сиротна и

злочеста.

— Никога няма да те пуснат да заминеш. Колкото по-скоро избиеш това от

главата си, толкова по-добре. Не можеш ли да проявиш малко радост, че брат ти е