Unknown - i 3e0c0223816db71f

стаята, придаваше й сив и отегчителен вид и посрещаше погледа на гуреливото му, полуотворено око, като тъжно напомняше за промененото му положение. Броуди

навъсено си взе бележка за неприятните изгледи за времето, сетне извърна към

часовника будното си око, вече достатъчно отворено, за да се види лепкавият бял

гурел в ъгълчето, и като забеляза, че мъчно различимите стрелки показват осем и

десет, десет минути след определеното, но неспазвано време за ставане, навъси се

още повече. Стана му ясно, че днес пак ще закъснее в канцеларията, пак ще бъде

строго мъмрен от онова парвеню, главния писар, който се мъчеше сега да го

проверява кога идва на работа и беше го дори заплашил, че ще се оплаче от него

на помощник-директора, ако не се постарае да бъде по-точен.

При тази мисъл лицето на Броуди като че потъмня на по-светлия фон на

Страница 212

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

възглавницата, набраздилите го бръчки станаха по-дълбоки като остри разрези, а

очите му загубиха, присъщото си изражение на тъга и вместо това се изпълниха с

тъпа, мрачна упоритост. Да ги вземат мътните всичките — помисли си той, — няма

да се остави да го командуват; ще си полежи още пет минутки в леглото напук на

целия директорски съвет на корабостроителницата „Лата“. Разбира се, щеше да

навакса времето, като не се обръсне; сега, както и много пъти, това му се

струваше лукав похват да победи силите, които се стремяха да го накарат да

заживее според техните правила и навици. Впрочем тази хитрост му беше съвсем по

вкуса, защото напоследък бръсненето сутрин му доставяше по-малко удоволствие, тъй като несигурната му ръка твърде често му изневеряваше: да я подчини на

волята си, представляваше цяло изпитание — понякога се случваше да си пореже

бузата. В ранните часове на деня никога не се чувствуваше много добре, понеже не

само ръката отказваше да го слуша, но го болеше глава или усещаше езика си като

парче сухо дърво, или стомахът му се обръщаше наопаки при самата мисъл за

закуската. Броуди много добре знаеше, че за всички тези нежелани усещания бе

виновно уискито и сега в мъждивата утринна светлина с мрачно прозрение си

казваше, че трябва да намали всекидневната си дажба. Когато бе взимал подобни

решения в миналото, никога не бе правил това съвсем сериозно — уверяваше се той,

— обаче сега трябваше да вземе окончателно решение да се наложи на себе си да не

пие нищо преди обед, а след това да се въздържа до вечерта, когато нямаше да пие

много, когато направо не биваше да пие много, ако искаше да угоди на Нанси,

чието благоволение беше се превърнало в истинска жизнена необходимост за него.

Положително тя беше по-благосклонна към него от два дена и — размишляваше Броуди

с малко по-спокоен дух — макар да не бе вече идвала в стаята му, откакто бяха се

скарали вечерта, след като бе ходила при леля си в Овъртън; недвусмислената

причина, която беше изтъкнала за свое извинение, трябваше да е вярна, ако се

вземеха пред вид нейните по-мили и търпими обноски към него напоследък. Той не

можеше без Нанси! Тя беше се превърнала в такава насъщна необходимост за тялото

му, както въздухът, и само поради това съображение вече трябва да внимава,

когато протяга ръка към бутилката в бъдеще. Виждаше му се невъзможно да живее

без Нанси! Тя щеше да дойде при него пак довечера, още по-желана след

насилственото му въздържание, в противен случай щеше да й иска обяснение!

Последната мисъл като че го изпълни с някакво подобие на старото му

самодоволство, той отметна завивките си и стана; но когато студеният въздух в

стаята лъхна тялото му, Броуди потрепера, намръщи се, загуби доволния си вид и

припряно посегна към дрехите, които лежаха струпани накуп на стол до леглото.

Той намъкна тези одеяния колкото можеше по-бързо, е помощта на вода и сапун

отдели мимолетно внимание само на лицето си, след което сложи мръсната бяла яка, върза усуканата си връзка и метна на гърба си жилетката и увисналото като торба

сако. Икономията на времето беше значителна, понеже целият процес на обличането

му отне по-малко от пет минути и сега той бе готов, макар и по свой начин, да

слезе по стълбите и да изяде сутрешната си закуска.

— Добро утро, Броуди — любезно извика Нанси при влизането му в кухнята.

— Днес си станал навреме! Как спа?

— Не толкова добре, колкото бих искал — отговори той. — Беше ми студено!