Unknown - i 3e0c0223816db71f

— Зная, момиче! Зная, че ти нищо не си направила! Никога не бих се

усъмнил в тебе; зная също, че твърде много го е страх от мен, за да посмее да

посегне върху тебе, но да ти кажа право, само като видя този превзет, недодялан

дръвник и се вбесявам. Изглежда невинен като пеленаче, но аз все още не мога да

забравя, че се опита да ме застреля. — Той пак се завъртя към пребледнелия при

последните му думи Матю и с горчивина каза: — Трябваше да те предам на

полицията… Ти се опита да застреляш баща си. Много лесно се отърва оная вечер.

Но сега не съм толкова мек, както едно време, по-добре хич не се опитвай да ми

изиграеш някоя шега, че — бога ми! — ще ти разцепя чутурата с ей тази бутилка. А

сега ми кажи какво правиш тука!

— Разправяше ми за някаква служба — пискливо извика Нанси, — но нищо не

можах да разбера. „Няма ли да заговори този глупав хапльо — мислеше си тя, — ами

само стои пребледнял и размекнат като буца маджун; току-виж, че е издал цялата

работа само защото не му сече главата!“

— Каква служба? — попита Броуди. — Говорете, моля ви се, сам,

господинчо!

Най-после Матю успя да отвори уста — той, който на идване у дома беше си

представял как ще се държи високомерно през време на този разговор, който беше

си набелязал как постепенно ще стигне до новината, който току-що беше казал на

Нанси, че ще захвърли новината за назначението си в лицето на този дърт дявол.

— Получих назначение в Америка, татко — измънка Мат; лицето на Броуди не

се промени, но след кратко мълчание той подигравателно заговори:

— Значи, най-после ще се заловиш за някаква работа. Я гледай, я гледай!

Все още стават чудеса! Наследникът на името Броуди ще се залови за работа? Не е

лошо, защото, макар и да не се изпречваше на пътя ми сега, като те видях отново, почувствувах, че скоро ще те натиря. — Той помълча. — Каква е тази великолепна

служба? Я ни разкажи за това чудо.

— Тя е по старата ми специалност — мънкаше Мат, — магазинер. Преди

няколко месеца подадох заявление в две-три фирми, но такъв случай не се пада

често.

— И как такъв случай се е паднал на нищожество като тебе? Сляп ли е бил

този, който те е назначил?

— Те бяха в крайна нужда — отговори Мат с извинителен тон. — Човекът,

който заемал това място, внезапно умрял. Бил хвърлен от коня си и те трябваше

час по-скоро да намерят заместник. Трябва да замина веднага… до една седмица… да

встъпя в длъжност колкото може по-рано. Може да си чувал за тази фирма. Казва

се… — В този миг една чаша с трясък падна от таблата и се разби на пода с рязък

трептящ звън.

— Боже господи! — възкликна в голямо смущение Нанси. — Ето какво става,

когато някой слухти като стара клюкарка. Винаги ще се случи такова нещо, щом не

внимава човек в работата си: току изтърве нещо и го счупи. — Тя се наведе да

събира парчетата и при навеждането стрелна Матю с бърз, прикрит поглед, в който

се четеше тайно, многозначително предупреждение. — Прощавай, че те прекъснах —

промърмори тя на Броуди, когато се изправи.

Матю забеляза погледа, разбра значението му и въпреки че се смути още

Страница 208

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

повече поради неочакваната намеса, направи слаб опит да бъде стратегичен, наведе

очи и избърбори:

— Казва се… Те се занимават с вълна. Работата е свързана с овце.

— Бога ми, те са намерили подходящ човек! — провикна се баща му. —

По-голяма овца от тебе още не е бляла по земята. Внимавай да ме те острижат и

тебе, като вземат да стрижат овцете. Вдигни си главата, мекушава овца такава! Не

можеш ли да ме гледаш с вдигната глава като мъж? Не можеш ме измами с цялото

това лустро, дето си го придобил, откакто ходи в Индия. Мислех си, че може да

станеш човек, като отидеш там. Но аз не се лъжа от този фалшив блясък, дето го

донесе оттам, и виждам, че си същият ревлив простак, който все плачеше и тичаше

при майка си, щом спирах погледа си върху него.

Броуди стоеше прав, загледан в сина си и изпълнен с такава дълбока и

неизлечима погнуса, че му се струваше гадно дори и да се подиграва с него,

понеже — мислеше и той си отвращение — Мат не заслужаваше дори язвителните му

забележки. Слава богу, той ще замине, ще напусне неговия дом, ще сложи край на

своето пълзящо паразитно съществувание, безвъзвратно ще се махне от очите му, от

страната, ще бъде забравен.

Изведнъж Броуди почувствува умора, той смътно осъзна, че вече не е