Unknown - i 3e0c0223816db71f

внимание, моля?

Без да промени позата си, Броуди вдигна глава от писалището и му отправи

язвителен поглед.

— Добре де — отговори той, — какво има този път?

— Бихте могли да се изправите, когато се обръщате към мен — възмути се

Блер. — Всички служещи го правят освен вас. Това е съвсем нередно изключение.

— Виждате ли, аз въобще съм доста изключителен човек; може това да е

причината — бавно възрази Броуди. — Много ми е добре, като си седя! Какво искате

от мене?

— Тези сметки — ядно се сопна Блер — познавате ли ги? Ако не ги

познавате, мога да ви осведомя, че те са ваша работа… или тъй наречена „работа“!

Всички до една са объркани. Цифрите ви не са верни от начало до край, а сборът е

чудовищно погрешен. До гуша ми дойде с вашата разпуснатост и некадърност,

Броуди! Ако не ми дадете обяснение за всичко това, ще трябва да докладвам целия

въпрос на моя началник!

Броуди впи поглед в книжата, а след това в надменното и обидено лице на

Блер и потиснат от чувството на непоносимата унизителност на положението си,

отговори мрачно, с тих глас:

— Направих всичко, каквото можех. Повече не мога.

— В такъв случай „всичкото“, което можете, съвсем не е достатъчно —

отряза Блер с висок, почти писклив глас. — Напоследък работите страхотно лошо, а

се държите, меко казано, още по-лошо. Само външният ви вид е вече неуважение към

това учреждение. Сигурен съм, че ако сър Джон знаеше, никога нямаше да допусне

такова нещо. Даже… — задавен от възмущение, той започна да заеква. — Даже и

дъхът ви смърди на алкохол. Това е гадно!

Броуди седеше неподвижно, с наведен поглед и се чудеше дали това беше

той, Джеймс Броуди, който мълком понасяше оскърбленията на тази надута, нищожна

твар. Мислено се виждаше да скача, да го сграбчва за гушата, да го разтърсва

тъй, че да не може да си поеме дъх, и позорно да го изхвърля през вратата, както

веднъж беше изхвърлил един-два пъти по-едър от себе си човек. Но не, без да се

помръдне, той продължаваше да седи на стола си и мърмореше с глух глас:

— Аз съм господар на извънработното си време. Мога да го използувам,

както си поискам.

— Трябва да идвате в канцеларията в такова състояние, че да сте годен за

работа — студено настояваше Блер. — Вие сте лош пример ей за тия младежи… вашата

външност е петно за цялото предприятие!

— Оставете външността ми на мира, да ви вземат дяволите! — изрева Броуди

с неочаквана ярост. — Предпочитам да съм такъв, какъвто съм, отколкото да имам

вашата самодоволна мутра!

— Без дързости, моля! — извика Блер и ярка червенина заля бледото му

лице. — Ще се оплача от вашето нахалство.

— Хайде, оставете ме на мира — закрещя Броуди, извърнал нагоре очи;

Страница 217

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

както седеше приведен пред писалището, той приличаше на див звяр, сломен от

своето пленничество, но все още свиреп. — Не ме изкарвайте из търпение, ще си

изпатите.

Усетил в дивия поглед на Броуди заплашваща го опасност, Блер се въздържа

от по-нататъшни обидни забележки, захвърли пренебрежително купа книжа на

писалището пред Броуди и забеляза с леден тон:

— Веднага да ми ги донесете поправени… без грешки, моля… в противен

случай причината ще е ясна! — С тези думи той се обърна и със сдържан вид

напусна канцеларията.

Затварянето на вратата не бе последвано от никакво избухване, но

настъпилата в стаята тишина гнетеше повече от всякаква буря. Броуди седеше като

каменен истукан, в ума му се въртяха току-що понесените оскърбления; той смяташе

в своето унижение, че двамата му другари са устремили към него насмешливи

погледи. С крайчеца на окото той забеляза една ръка да се протяга към писалището

му и тихо да дръпва злополучните сметки; макар и да знаеше, че великодушните

колеги пак са решили да му помогнат, мрачно скованите му черти не се отпуснаха.

Той остана да седи така безкрайно дълго, без да вдигне перото, видя как

поправените книжа отново се озоваха пред него, но не проговори и запази това

изражение на сурово безразличие, докато не изсвири в един часа обедната свирка; тогава Броуди незабавно стана от мястото си, грабна си шапката и припряно излезе

от стаята. Може някои оскърбления да се измиват с кръв, но той бързаше да заличи

спомена за унижението си по друг начин.

Когато се завърна точно на минутата в два часа, Броуди беше се променил,