Unknown - i 3e0c0223816db71f

сякаш нещо му бе оказало тайнствено благотворно влияние, с мощен замах бе

разпръснало угнетението му, бе изгладило острите черти на неговото лице, бе

вляло в жилите му някакво течно веселие, което сега игриво кипеше в тях и

излъчваше сияние от цялото му същество.

— Както виждате, момчета, аз съм пръв тука — извика той с грубовата

шеговитост, когато другите двама писари се появиха заедно малко след неговото

идване, и то на минутата! Но вие как смеете да закъснявате! Това е гадно! Ако не

си поправите поведението и не спрете така безобразно да закъснявате, ще се

оплача на вашия началник… на тая мазна мутра, дето идва отзарана. — Броуди

гръмогласно се изсмя и продължи: — Не можете ли да си вземете пример от мене?

Нали ме сочат на вас като образец на добродетел?

— Вие сте в много добро настроение, господин Броуди — колебливо забеляза

единият от младежите.

— Защо да не бъда — възкликна той. — Няма да се оставя да ми действуват

такива случаи както тоя отзарана я! За нищо на света, миличък! Само мисълта за

някои други съображения ме възпря да му извия дебелия врат на този никаквец.

Знаете ли — продължи доверително Броуди, — той открай време се ядосва, че ме

назначиха тука, без изобщо да се допитат до него, но аз имах връзки и той не

можеше да ми попречи. Броуди извади от джоба лулата си, шумно я изтръска на

писалището и се залови да я пълни.

— Да не вземете да пушите, господин Броуди — възкликна първият писар,

вдигайки с известна тревога глава от своя тефтер. — Нали знаете, че е строго

забранено!

Броуди ядно го изгледа, позаклати се на стола си и отговори:

— Кой ще ми забрани? Ще правя, каквото си поискам. На човек като мене не

прилича да се моли и да иска разрешение да си запали лулата. — Той

предизвикателно запали лулата, смукна и с презрение захвърли изгорялата клечка

кибрит на пода. Сетне с дълбокомислено поклащаше на главата подхвана, без да

спре да пуши: — Не! Няма да искам разрешение. Дявол да го вземе! Ако имах

наследствените си права, нямаше да седя в тази мръсна канцелария. Аз стоя много

по-високо от тази работа, много по-високо от всякаква работа! Това е

стопроцентова истина, само че не мога да го докажа и затова трябва колкото мога

да се помирявам с положението. Но това не може да ме промени. Не! Бога ми, не!

Не са малко хората в този град, който биха се радвали, ако в жилите им течеше

същата кръв. — Той потърси с поглед одобрението им, но забеляза, че неговите

слушатели, на които бяха омръзнали старите му приказки за все едни и същи

домогвания, бяха навели глави с престорено равнодушие; Броуди се разочарова;

въпреки това той извлече полза от невниманието им, като измъкна от страничния си

джоб малко плоско шишенце, бързо го поднесе към устата и крадешком го прибра

пак. Освежил се по този начин, Броуди продължи, сякаш не забелязваше, че другите

двама не го слушат: — Кръвта вода не става! Няма нищо по-вярно от това. Аз пак

ще се издигна. Само проклетата човешка завист ме натика тука; но това няма да е

за дълго. Никой не може да смачка свестния човек. Скоро пак ще бъда на мястото

си и хората пак ще ме уважават както преди. Пак ще ме виждате на Животновъдната

изложба рамо до рамо с главния прокурор на графството и в най-добри отношения…

на равна нога, казвам ви — той подчерта тези думи с размахване на лулата, — да, Страница 218

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

на равна нога с най-големите благородници на този край и моето име ще се

споменава във вестника наред с техните. — Броуди възкреси в мечтите си за

бъдещето картината на своето славно минало, очите му се навлажниха, долната му

устна увисна като на малко дете и той промърмори: — Боже! Чудесно е да ти се

случи такова нещо.

— Хайде, господин Броуди — замоли му се другият писар, нарушавайки

неговите размишления, — нали пушихте вече, приберете си лулата. Не ми се иска да

имате пак неприятности.

Броуди за миг го измери със сърдит поглед и неочаквано се закикоти:

— Ех, че те е страх, момчето ми. Вярно е, правилно казваш, аз вече

изпуших една лула, но ще пуша още, и нещо повече — дори ще си пийна! — С лукав

вид той отново измъкна шишенцето и пред изумените им погледи дълго пи от него.

Вместо да сложи шишето обратно в джоба си, той го сложи пред себе си на

писалището с думите: — Тука ще си ми под ръка, сладичкото, ще мога да те гледам