Unknown - i 3e0c0223816db71f

благоразположение, подтикнат от преливащото си самодоволство, Броуди небрежно

разкъса плика и извади отвътре един-единствен лист.

C>

„Скъпи татко — зачете той, — ти сметна, че е много под твоето

достойнство да ме разпитваш за новата ми служба, иначе щеше да научиш, че

длъжността ми е за женен човек. Не чакай Нанси да се върне. Тя тръгва с мене, за

да се погрижи да не падна от коня! Твой любещ и покорен син

@

Мат“

C$

Слисан до немай-къде, Броуди препрочете два пъти тези няколко думи,

откъсна нищо невиждащия си поглед от писмото и неуверено промърмори:

— Какво ли иска да каже? Какво общо има Нанси с коня на този глупак?

„Твой любещ син“… той трябва да е полудял!

После изведнъж му притъмня пред очите и му се стори, че и самият той

полудява, защото значението на бележката проникна в затъпелия му, помътен мозък, след като забеляза на гърба на листа надраскани с детинския, неграмотен почерк

на Нанси следните думи:

C>

„Мат и аз заминаваме, за да се оженим и да си поживеем както трябва. Ти

Страница 221

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

прекалено много обичаше своята бутилка, за да се ожениш за мен, затова можеш да

си легнеш довечера с нея. Дърт глупак такъв!“

C$

Страшен вик се изтръгна от устните на Броуди. Най-после той разбра, че

Нанси го е напуснала. Писмото изчезна от погледа му, стаята се завъртя и се

изгуби, той остана сам всред необятната безпределност на мрака. Изпълнените му с

болка очи тъпо гледаха от разкривеното му лице, изпод челото, прорязано сега от

бръчките на пълното съзнание за понесената загуба. Мат, собственият му син, беше

му отнел Нанси! Съкрушен от отчаяние, Броуди мислеше, че щеше да бъде много

по-добре, ако го беше улучил пистолетният куршум в онази къща на „Канала“, че

ударът, който му нанесе неговият син сега, беше много по-страшен, много

по-мъчителен от смъртта! Малодушният му и презиран син бе възтържествувал над

него. В ума му проблесна като светкавица цялата измама, с която бяха го оплели

през изтеклата седмица — безразличието на Нанси, а след това престорената й и

все пак сдържана обич, заключената й врата, измислената сродница в Овъртън,

пълното изчезване на Матю от къщата; сега той разбра всичко, припомни си и

сцената, когато ги изненада в кухнята, когато Нанси счупи чашата тъкмо когато

разпитваше сина си за новата му длъжност. Боже, какъв глупак е бил! „Дърт

глупак!“ — така го нарече тя, а как ли се бе присмивала тя над него, как ли му

се подиграваха двамата сега! Той не знаеше нищо, нито как са заминали, нито къде

са отишли. Беше безсилен и знаеше само, че те са заедно — не можеше да направи

нищо друго, освен да стои да мисли за непоносимата им близост, която го караше

да се гърчи и терзае.

Броуди бе изтръгнат от мрачната си забрава като внезапно дошъл на себе

си изпаднал в безсъзнание човек от гласа на Неси, която влезе в кухнята,

уплашено се втренчи в баща си и плахо промълви:

— Да ти сваря ли чай, татко? Аз нито съм пила чай, нито съм обядвала.

Той вдигна измъченото си лице, отправи й безсмислен поглед и извика с

прегракнал глас:

— Махни се! Върви в гостната! Върви да учиш! Върви, където искаш, само

ме остави на мира!

Неси избяга от него и Броуди отново бе погълнат от терзаещите го мисли,

той бе изпълнен със самосъжаление, понеже си даваше сметка, че сега няма кой да

се грижи за него и Неси освен неговата оглупяла и немощна майка. Тя трябваше да

се върне — Мери, неговата дъщеря! Той трябваше да й позволи да се върне и да му

гледа домакинството, пък било и само заради Неси. Мери трябваше да се върне!

Пълното значение на разговора му по този въпрос с Нанси му подействува като нов

удар, когато си спомни как беше я предумвал тя да напише писмото с отказа. А тя

знаеше през цялото време, че ще го напусне! Бе закъснял с предложението си за

женитба; какво ли щеше да прави сега без нея? Остра болка го прониза, когато си

представи, че може би в същия този миг тя е в прегръдките на сина му, отваря

устни за неговите целувки, радостно подлага твърдата си бяла плът на неговите

милувки. Сякаш в напразен опит да заличи измъчващото го видение, той вдигна ръка

и я притисна към тръпнещите си очи, устните му болезнено се изкривиха,

напрегнато, конвулсивно ридание се изтръгна от тежко вдигащите му се гърди и

отекна в тишината на стаята.

>>

V