Unknown - i 3e0c0223816db71f

замижало око, тъй че лицето на кулата й намигаше облещено, с неподвижна

насмешка. Чистият сив камък на фасадата бе изцапан от дълга, крива, ръждива

рязка, изписана от водата, която се стичаше от счупен капчук и минаваше по

лицето на къщата като позорно петно; капчукът висеше във въздуха, една плоча

стърчеше накриво, като пияна, откроявайки се от правата линия на стрехата, а

дворът пред къщата беше празен, запустял и обрасъл с бурени.

Изненадана от тези незначителни, но многозначещи промени, които така

преобразяваха вида на къщата, и движена от внезапния страх пред онова, което

можеше да открие вътре, Мери изтича по стъпалата и позвъня. Тревогата й нарасна, понеже трябваше дълго да стои и да чака, но най-после вратата бавно се отвори и

тя видя в полумрака слабата, неоформила се още фигура на Неси. Двете сестри се

изгледаха, извикаха едновременно „Неси!“, „Мери!“ и със слял се в едно вик се

хвърлиха в прегръдките една на друга.

— Мери! Ах, Мери! — несвързано плачеше Неси, способна в изблика на

чувствата си само да повтаря името й и да се притиска до сестра си в пълна

забрава. — Моята мила, скъпа Мери!

— Неси! Скъпа Неси! — пошепна Мери, също обзета от изблик на чувства. —

Толкова съм щастлива да те видя пак! Често съм мечтала за това, докато не бях

тука.

— Ти никога няма да ме напуснеш вече, нали, Мери? — хлипаше Неси. —

Толкова много исках да си при мене! Притисни ме здраво и не ме пускай вече.

— Никога няма да те напусна, миличка! Аз се връщам само за да бъда с

теб!

— Зная! Зная! — ридаеше Неси. — Много си добра, за да го направиш, но —

ох! — колко много ми липсваше, откакто умря Мама! Аз нямах никого! Беше ме

страх!

— Не плачи, скъпа — шепнеше Мери, притискаше главата на сестричката до

гърдите си и нежно я галеше по челото. — Сега всичко е наред. Няма от какво да

се боиш вече.

— Ти не знаеш какво съм преживяла — безутешно извика Неси. — Ти не знаеш

каква радост е за мене, че си се върнала; цяло чудо е, че съм още жива.

— Стига, миличка! Стига! Не искам така да се разстройваш и после да те

боли главичката.

— Не главата, а сърцето ме болеше — каза по-малката сестра и вдигна

зачервените си, възпалени очи. — Аз не те обичах достатъчно много, когато ти

беше тука, Мери, но затова сега ще те обичам много повече! Всичко така се е

променило. Имам такава нужда от тебе, че ще направя всичко, което поискаш, само

за да останеш при мен.

— Ще остана, миличка — успокои я Мери. — Избърши си сега очите и тогава

ще ми разправиш всичко. Ето ги моята кърпичка!

— Даваш ми я също както едно време — изхлипа Неси, отпусна ръката на

сестра си, взе протегнатата кърпичка и я притисна към мокрото си лице. — Аз

винаги губех моите. — После, когато риданията й стихнаха и погледна сестра си

малко по-отдалеч, изведнъж Неси възкликна: — Колко хубава си станала, Мери! В

Страница 224

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

лицето ти има нещо такова, че просто не ми се иска да откъсна очите си от теб!

— То е все същото лице, Неси.

— Не! Винаги си била хубава, но сега като че някаква светлина грее от

лицето ти!

— Хайде, стига говори за мене — нежно отвърна Мери. — Аз мисля за тебе,

миличка. Ще трябва да се погрижим тези мършави ръчички да понапълнеят. Личи си, че не е имало кой да те гледа.

— Вярно, нямаше — жално отвърна Неси и изгледа хилавото си тяло. — Не

мога да ям каквото и да е. Напоследък се хранехме толкова лошо! Всичко беше

заради тази… тази… — Тя бе готова отново да се разплаче.

— Тихо, мъничкото ми, тихо… не плачи пак — пошепна Мери. — Ще ми

разкажеш друг път.

— Не мога да чакам друг път — истерично извика Неси и занарежда

припряно: — От писмото ми нищо не си разбрала. Тука при нас имаше една ужасна

жена и тя избяга с Мат в Америка. Татко малко остана да полудее и сега само пие

от сутрин до вечер. Мери, той ме кара да уча толкова много, че просто нямам вече

сили! Не го оставяй да прави това, Мери… Нали няма да го оставиш? Ти ще ме

спасиш, нали, Мери? — И тя умолително протегна ръце към сестра си.

Мери стоеше като онемяла; потокът от думи, изтръгнал се от Неси, я

порази. Най-после тя каза бавно:

— Нима татко се е променил, Неси? Не е ли вече добър към тебе?

— Дали се е променил! — изхленчи Неси. — Толкова се е променил, че няма

да го познаеш! Понякога ме е страх да го погледна. Когато не е пил уиски,

прилича на човек, който ходи насън. Няма да ми повярваш колко се е променило