Unknown - i 3e0c0223816db71f

Хубавата ми голяма сестра се е върнала! Видя ли колко бях смела да ти пиша и да

те помоля да се върнеш? Ако той беше узнал, щеше да ми откъсне главата. Но ти

няма да ме издадеш, нали?

— Разбира се, не — нежно я увери Мери, — няма да му кажа нито дума.

— Той скоро ще си дойде — проточи Неси и лицето й отново се изопна при

мисълта за наближаващото завръщане на баща й. — Вярвам, че знаеш за… за това, че

е на работа в корабостроителницата.

Лека руменина заля бузите на Мери, когато отговори:

— Да, чух, веднага след смъртта на Мама.

— Какво падение! — рече Неси с тон на голям човек. — Добре, че бедната

Мама не го доживя. Ако не всичко друго, това щеше да я довърши. — Тя замълча, въздъхна и добави като скръбно утешение: — Бих искала тези дни да отидем и да

занесем малко цветя на гроба й. Там няма съвсем нищо, дори венец от изкуствени

цветя!

Сестрите потънаха в мълчание, всяка заета със своите мисли, после Мери

се опомни и рече:

— Трябва да вляза и да се заловя за едно-друго. Искам да приготвя

всичко. Ти постой тука на въздух, мисля, няма да ти повреди. Почакай и ще видиш

колко хубаво ще наредя всичко за тебе!

Неси изгледа сестра си със съмнение.

— Нали няма да избягаш и да ме оставиш? — попита тя, сякаш се страхуваше

да изпусне Мери от очи. — Ще дойда с тебе и ще ти помагам.

— Глупости! Аз съм свикнала с тази работа — отговори Мери. — Твоята

задача е да останеш тука и да получиш апетит за чая.

Неси пусна ръката на сестра си и когато я видя да влиза през задната

врата, високо я предупреди:

— Да знаеш, че ще те гледам през прозореца да не избягаш.

Влязла вътре, Мери се залови да възстанови чистотата и поне донякъде

реда в кухнята; тя си сложи престилка, която намери в килера, и пристъпи към

работата със сигурност, придобита чрез опит: бързо излъска и почерни решетката

пред камината, запали огъня и помете пред огнището, изми пода, избърса праха по

мебелите и успя до известна степен да изтърка мръсотията от прозорците. После

затършува да намери най-чистата покривка за маса, постла я и пристъпи към

приготовленията за толкова апетитна вечеря, колкото можеха да й позволят

оскъдните продукти в килера. Застанала край печката, поруменяла и малко задъхана

от бързане, Мери като че ли беше хвърлила от гърба си изтеклите години, сякаш не

бе преживяла понесените горчиви страдания и беше пак същото младо момиче, заето

с приготвянето на вечерята за семейството. Докато стоеше така, тя чу бавни

влачещи се стъпки в хола, след това изскърцването на отварящата се кухненска

врата и когато се обърна, видя в стаята с накуцване да влиза прегърбената,

грохнала фигура на старата баба Броуди и неуверено, несигурно да се движи като

някой призрак сред развалините на отминалото си величие. Мери заряза печката, запъти се към нея и извика:

— Бабо!

Старината бавно вдигна глава, показа жълтото си изрязано от бръчки лице

с хлътнали бузи и свити устни, загледа я без да вярва на очите си, сякаш и тя

виждаше някакво привидение, и най-сетне промълви:

— Мери! Нима това е Мери! — После поклати глава, като че отхвърли онова,

което виждаше със старите си очи, като немислимо, отмести поглед от Мери и с

Страница 226

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

неуверени крачки продължи към килера, шепнейки си:

— Трябва да му приготвя нещо за чай. Трябва да сложа чай за Джеймс.

— Аз сложих чай, бабо — възкликна Мери; — няма защо да се тревожиш за

него. Ела и седни на стола.

Тя хвана за ръка и поведе залитащата, но несъпротивляваща се старица към

старото й място край огъня, където тя се отпусна с празен и разсеян поглед.

Обаче когато Мери започна да ходи от килера в кухнята и обратно и масата

постепенно започна да добива вид, какъвто не бе имала от много месеци насам,

очите на старата жена се проясниха, тя вдигна поглед от една чиния с горещи

палачинки — истински, от които се вдигаше пара — към лицето на Мери, прекара

треперещата си, прозрачна и изпъстрена от сини вени ръка по челото и измърмори:

— Знае ли той, че си се върнала?

— Да, бабо. Писах му и му съобщих, че ще дойда — отговори Мери.

— Дали ще ти позволи да останеш? — не спираше старата. — Може да те

изхвърли пак. Кога беше това? Не беше ли преди смъртта на Маргарет? Не мога да

мисля. Много ти прилича, както си се сресала. — След това погледът й угасна, тя

като че загуби всякакъв интерес и безутешно промърмори, обърнала очи към огъня: