Unknown - i 3e0c0223816db71f

нежните, закрилящи ръце на сестра й, която предпазваше немощната снага на детето

със собственото си женствено тяло и го гледаше със смели, твърди очи. Докато

вървеше по улицата, това видение все по-настойчиво го преследваше, потискаше го, лишаваше някак си от привлекателност вълнуващата перспектива, която доскоро бе

занимавала неговия ум, помрачаваше блясъка на новата му работа в Единбург,

заличаваше свежестта на градината на замъка и романтичната крепост, издигаща се

в небето, то притъпяваше дори и вечно острия полъх на вятъра, който вееше

насреща му от Калтън Хил. Ренуик влезе в къщата си с мрачно лице и се залови за

работа.

>>

VII

Топлият априлски ден бе превалил с един час пладне; напоен със свежи

ухания, изпълнен с меките, вълнуващи звуци на напълващата пролет, той сякаш

благославяше града Ливънфорд. Но Броуди, който се връщаше у дома за обед, не

съзираше нищо благословено в набъбващия растеж наоколо му. С душа, преизпълнена

с горчивина, той не усещаше милувката на лекия въздух, нито съзираше във всеки

нов ластар мъзгата, бликаща в дърветата; той отминаваше, без да види стръковете

кимащи жълти нарциси, белите, спотайващи се кокичета, светналите на слънцето

главички на минзухарите, които красяха градинките край пътя; тихото грачене на

враните, кръжащи около новите си гнезда във високите дървета на завоя, дразнеше

слуха му като грозна врява. И когато стигна под тези дървета и глъчката се

засили, той метна жлъчен поглед към птиците и промърмори:

— По дяволите тази врява… Ще проглушат ушите на човека. Да имам една

пушка, че да им се примеря! — Изведнъж, сякаш в отговор на тази заплаха, една

нисколетяща врана с подигравателно „гра-гра“ изцапа рамото му. Челото на Броуди

се навъси като буреносен облак при мисълта, че дори птиците са се обърнали

против него и го мърсят; за миг той придоби вид като че ей сега щеше да повали

всички дървета, да разнебити гнездата и да убие и сетната птица от ятото;

изкривил с отвращение устни, Броуди изчисти сакото си с носна кърпа и в още

по-ожесточено настроение продължи към дома си.

По-добрите условия на живота му след завръщането на Мери не бяха много

променили неговата външност, защото, при все че тя чистеше и гладеше дрехите му, переше и колосваше неговото бельо и лъскаше обувките му, докато блеснат, сега

всяка вечер той всецяло се посвещаваше на бутилката и поради това лицето му още

повече се изпъстри с червени жилки, стана по-жълтеникаво, по-мършаво, а

по-спретнатото облекло висеше на изпосталялата му фигура и му придаваше същия

вид, какъвто би имало бостанско плашило с нов костюм. Макар и да не съзнаваше

това, Броуди имаше вид на смазан човек, а откакто бе загубил Нанси, беше

започнал да пропада все по-бързо. Отначало с ожесточение си беше повтарял, че

Нанси не е единствената мряна в реката, че има и други жени, дори и по-хубави от

нея, че скоро ще запълни нейното място в сърцето си с друга, по-красива жена; но

постепенно, въпреки жестоко уязвената си гордост, трябваше да разбере, че е вече

твърде стар и непривлекателен, за да спечели вниманието на жените; а след

отминаването на безгрижните дни, когато кесията му беше претъпкана с пари, бе

твърде обеднял, за да купи тяхното благоволение. След редица краткотрайни и

отблъскващи самоизмами той си даде сметка и за това, че копнее за своята Нанси и

никоя друга не може да я замести; тя бе прелъстила неговата плът до такава

степен, че сега, когато я нямаше, жадуваше само за нея и знаеше, че никоя друга

Страница 238

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

не ще го задоволи. Пиеше, за да я забрави, а не можеше. Изпитото уиски

проникваше в мозъка му, притъпяваше острата болка от загубата и все пак, дори

когато беше пиян, мъчителни картини плуваха пред вцепенения му ум и го

изтезаваха с видения на Нанси и Мат, радващи се заедно на новия си живот. Когато

си ги представяше, те бяха винаги заедно и макар и да се проклинаше за тази

мисъл, живееха щастливо, забравили за него и за неговото участие в тяхното

минало; смехът на Нанси — а това беше смехът на Афродита, — предизвикан не от

неговите милувки, а от милувките на Мат кънтеше в ушите му, а когато си

представяше с терзаеща яснота как вместо него неговият син се опива от нейната

любов, очите му се затваряха, лицето му ставаше безпомощно и посивяваше.