Unknown - i 3e0c0223816db71f

направо в мазната мутра думите на Лори. Направих го направо на пух и прах! —

Броуди тържествуващо се закикоти, но след миг лицето му се помрачи и той

промърмори: — Бога ми, ще го накарам да ми плати за това… Пък и за другото,

което ми каза! Защо не го изравних със земята! Просто не мога да разбера! Но

нищо… Ние с теб ще го накараме да ни плати по друг начин. Нали, Неси? — Броуди я

изгледа с коткащ поглед. — Ти ще завреш това негово хлапе в миша дупка, нали, Неси? Ще видим колко нещастна ще изглежда тогава надутата му мутра. Ти ще го

направиш… нали ще го направиш, момичето ми?

— Да, татко — покорно отговори Неси, — ще го направя за тебе.

— Чудесно! Това е наистина чудесно — измърмори Броуди и потърка ръце от

сдържан възторг. После изведнъж отново се навъси от някаква скрита мисъл, пак

доближи лицето си до лицето на момичето и извика: — Гледай да го направиш! Бога

ми, по-добре е да го биеш! Ако не го победиш, аз… аз ще те хвана за тоя тънък

врат и направо ще те удуша! Трябва да спечелиш тая стипендия, иначе ще има да си

патиш!

— Ще я спечеля, татко! Ще я спечеля — изхълца Неси.

— Да, ще я спечелиш, иначе ще зная къде да търся причината — бясно

изкрещя Броуди. — Знай, че в този град има заговор против мене. Всички до един

са се обърнали против мен. Мразят ме заради това, което съм. Завиждат ми. Знаят, че аз стоя много над тях… че ако можех да си получа правата, щях да си бърша

мръсните обувки в мазните мутри на тая пасмина. Но нищо — той сам си кимна с

глава в див порив на безразсъдство, — аз ще им покажа! Аз ще ги накарам да ме

уважават! „Лата“ ще бъде само началото. С нея ще сложим пръчка в колелото на

негово благородие кмета… А след това вече ще се заловим сериозно.

В този миг Мери, която беше стояла в дъното на кухнята и наблюдаваше с

голяма тревога буйството на баща си и държането му спрямо Неси, се приближи и

заговори с успокояващ тон:

— Защо не ядеш бульона, преди да е изстинал, татко? Толкова исках да ти

се услади! Пък и Неси да си хапне… Трябва да я подсилим, щом трябва толкова

усилено да учи.

Думите й веднага пресякоха неговото възбуждение. Изражението му се

промени, сякаш нещо, което се беше показало навън, се дръпна и бързо се скри в

потайните гънки на душата му. Той ядно извика:

— Ти пък защо се месиш? Не можеш ли да ни оставиш на мира? Когато ни

дотрябва твоето мнение, ще те питаме. — Броуди вдигна лъжицата и започна мрачно

да яде супата си; след малко, като че бе размишлявал за дързостта на Мери да му

заговори, възкликна: — Бележките за Неси ги задържай за себе си. Аз ще се

погрижа за нея, както си зная.

Известно време всички се храниха в мълчание, но когато ядяха простичкото

второ ястие, Броуди отново се обърна към по-малката си дъщеря, загледа я

отстрани и започна със своя коткащ тон, към който неизменно прибягваше при

вечните си въпроси от този род и който поради непрекъснатото повторение и поради

особеното му държане възбуждаше Неси и я докарваше почти до истерия.

— Как ти вървя днес, Неси?

— Много добре, татко!

— Похвали ли някой днес моето момиче? Хайде, хайде, все някой е казал

нещо за тебе. Днес заради френския, нали?

Неси отговаряше машинално, наслуки, само и само за да се отърве от

изнервящата я необходимост да измисля нови, приятни за него отговори на

безсмислените му, но настойчиви въпроси, та да задоволи ненаситната му жажда за

осезаеми доказателства на нейните способности и вниманието, на което се радва

дъщеря му в училището. Най-после, когато се почувствува удовлетворен, макар че

Неси от своя страна едва ли знаеше какво е казала, Броуди се облегна на стола

си, загледа я със снизходителен вид на собственик и заговори:

— Не е лошо! Не е лошо за името Броуди! Не са малки тези похвали за

тебе! Доста добре напредваш, момичето ми! Но трябва да напредваш още повече. Все

повече и повече. Трябва да си толкова сигурна в тази стипендия, като че ли лежи

ей на тая чиния пред тебе. Боже господи! Само си помисли! Тридесет гвинеи

годишно в течение на три години, това прави деветдесет гвинеи или, кажи-речи, сто златни соверена. Сто жълтици лежат на тази чиния пред тебе и чакат да ги

вземеш! Няма нужда нито да се катериш, нито да се навеждаш за тях, трябва само

Страница 240

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

да посегнеш и да ги прибереш! Боже! Ако не протегнеш тези малки ръчици да ги

грабнеш, ще ти откъсна главата! — Той загледа празната чиния пред момичето и си