Unknown - i 3e0c0223816db71f

— Едно момче за поръчки, татко — тихо отговори Мери, като се помъчи да

говори спокойно.

— Момче за поръчки! — недоверчиво повтори Броуди. — Да звъни на предната

врата! Ами! Какво ли още няма да си позволят! — Сетне, разгневен от една

внезапно хрумнала му мисъл, извика: — Нямам намерение да търпя такива обиди. Кой

го е пратил? Кажи ми, че да го оправя аз тоя! Откъде беше момчето?

Страница 241

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

— Не знам! — запъна се Мери.

— Не знаеш?

— Не! — отговори девойката и все още напрягайки всички сили да го

успокои, побърза да добави: — Не му обръщай внимание, татко… това няма да се

повтори. Не се ядосвай!

Броуди я изгледа за миг изпод вежди, забеляза потиснатото смущение,

което макар и слабо, но ясно се четеше по винаги прямото й лице.

— Покажи ми какво е донесъл — процеди той най-после. — Не те видях да го

внасяш тука!

— То е в гостната — отвърна Мери с тих глас и понечи да влезе в килера.

— Само един пакет… нищо интересно за тебе.

— Дай ми тука, какаото е донесъл — настоя Броуди, — и побързай. Иска ми

се да видя този чудноват изчезнал пакет.

— Ах, татко! — възкликна Мери. — Нима не ми вярваш?

— Донеси го! — изрева той. — Иначе ще зная, че освен другото си и

лъжкиня.

Мери разбра, че трябва да се подчини, с колебливи крачки излезе от

кухнята и се върна с пакета в ръце.

Броуди се вторачи изненадан, че наистина е имало пакет, но още повече

изумен от необикновения му вид.

— Розова панделка — промърмори той. — Гледай ти какъв разкош! — След

това, рязко променил тона, продължи с подигравка: — Да не искаш да ти повярвам, че бакалинът изпраща овесените ядки с такива финтифлюшки! Веднага отвори

кутията! Искам да видя с очите ги какво има вътре.

Мери разбра, че е безполезно да му възразява повече, наложи си да бъде

спокойна пред неизбежността на разобличението, взе нож от масата и след няколко

секунди извади от памука, в който беше сложена, голяма чепка сочно черно грозде.

Броуди гледаше увисналото от ръката й грозде с изумен поглед, сякаш не можеше да

повярва на очите си. Това беше великолепен грозд, увиснал в тъмната стая като

екзотично цвете, с едри, твърди, прекрасни зърна, покрити със синкав прашец,

нежен и примамлив като омара, прибулила пред погледа на моряка показалия се

далечен бряг. Те съблазнително се полюляваха на дебелото гладко стъбло и

пръскаха тежко, напоено от слънчев зной ухание, налети до пръсване със сок,

готови да се стопят на езика в смесица от тънък аромат и сладък вкус. Черно

грозде по това време! Нечуто, скъпо, ненавременно излишество!

— Откъде е това? — викна Броуди с висок, повелителен тон. — Кой го

изпраща?

— Не зная, татко — искрено отговори Мери, понеже действително тези

тайнствени деликатеси никога не се придружаваха от никаква бележка и тя можеше

само смътно и все пак радостно да се досеща, че те идваха от Ренуик.

— Ти знаеш, кучко такава — кресна баща й, — защо иначе ще криеш пакета?

— Докато я гледаше разгневен и объркан, пред него възкръсна споменът за

депутацията от благочестиви лицемерки от енорията, които бяха дошли по време на

боледуването на жена му да й донесат плодове и сладко; той се развика: — Да не

са ги пратили тези проклети плачливи жени от черквата? Да не почнем да

получаваме милостиня от града? Дотам ли сме стигнали? Сигурно те съжаляват,

защото вечно се правиш на толкова бедна. Дявол да го вземе! Остава още да

започнат да ни изпращат религиозни брошури и супа! — Броуди грубо дръпна грозда

от ръката й и втренчи в него прозрителен поглед, но като го гледаше така, дойде

му на ума колко много трябва да струват тези скъпи плодове той внезапно разбра, че те не може да са изпратени от някаква група черковни деятели, колкото и да са

благочестиви. Лицето му бавно се разтегна в подигравателна усмивка и той

възкликна: — Не! Струва ми се, че се досещам какво се крие зад тази работа. Ние

не знаем кой ги е изпратил. Това е някой, както го наричат, анонимен дарител, Боже господи! Пак ли си се заловила за тези работи, мръснице… Пак ли започна да

получаваш подаръци от своите любовници! Пфу! Гади ми се от тебе! — Броуди я

изгледа със злобно разкривено лице, но Мери посрещна погледа му със спокоен,

твърд поглед и само бедната Неси, която за щастие остана незабелязана, прояви

признак на объркване и уплаха.

— Но ти няма да вкусиш от него! — грубо закрещя Броуди. — Не! Нито едно