Unknown - i 3e0c0223816db71f

— Боже господи! За какво си мислех? Заспала ли бях, или какво? Цял час е

минал, а аз не си спомням нищичко! — Тя поклати глава, ядосана заради

собствената си слабост и заради загубата на този скъпоценен час, и тъкмо се

канеше пак да се залови за Евклид, когато вратата тихо се отвори и в стаята

влезе сестра й.

— Ето ти чаша мляко, миличка — пошепна Мери и пристъпи на пръсти към

масата. — Татко сега спи, та си помислих, че мога да ти го донеса. Само да знаеш

колко е студено! Цял час съм държала каната под чешмата.

Неси взе чашата от сестра си и започна разсеяно да пие.

— Ей, че е студено наистина — отговори след миг Неси. — Също като

сладолед в такъв ден като днешния. Било ли ти е някога толкова задушно?

Мери леко допря длан до бузата на сестра си.

— Ти гориш! — пошепна тя. — Не искаш ли да си починеш половин час и да

поизлезеш с мен на чист въздух?

— А какво ще стане с мен, ако той се събуди и види, че съм излязла? —

попита Неси и внимателно я изгледа. — Нали знаеш, ти ще си изпатиш по-зле от

мен! Не! Ще си седя тука. Това мляко чудесно ме разхлади. Освен това трябва да

преговоря цялата тая книга до петък.

— Как си с главоболието? — попита Мери след кратко мълчание, през време

на което с тревога се вглеждаше в сестричето си.

— Все същото! Сега вече не го усещам като главоболие. То е просто

някакво изтръпване.

— Искаш ли пак да ти сложа компрес със студена вода и оцет?

— Остави, Мери! Струва ми се, че не ми помага. Като мине изпитът идущата

събота, веднага ще ми олекне. Това е единственото нещо, което ще ме излекува.

— Помисли си дали не искаш още нещо.

— Не. Нищо не ми идва на ум. Но ти си много добричка, Мери. Цялото време

си била толкова добра към мене, а пък трябваше да търпиш толкова много обиди. Не

знам какво щях да правя без тебе.

— Нищо не съм правила — тъжно отговори Мери. — Би ми се искало да

направя много повече. Съжалявам, че не можах да се наложа да не кандидатствуваш

за стипендията, но това беше невъзможно. Аз не исках да се явяваш на този изпит.

— Не говори така! — припряно възкликна Неси. — Ти знаеш, че трябва да се

явя! От шест месеца не съм помислила за нищо друго и ако трябва сега да се

откажа, направо ще ми се пръсне сърцето. Аз трябва да я спечеля!

— Наистина ли ти се иска да продължиш тая работа? — запита със съмнение

Мери.

— Само си помисли колко съм се трудила — с известно възбуждение отговори

Неси; — само си помисли как ме караха да се трудя! Нима мога да оставя всичко

това да отиде на вятъра? Мисля, че не. Сега вече и самата аз толкова съм се

сраснала с тази мисъл, че не бих могла да се откажа, дори и да опитам. Сега имам

чувството, като че нещо ме е сграбчило и ме дърпа напред.

Мери съзря нервното напрежение в очите на сестра си в желанието си да я

успокои утешително пошепна:

— Е, още малко и всичко ще се свърши, Неси! Не бива да се тревожиш

толкова много! Работи по-бавно един-два дена!

— Как можеш да говориш така! — възкликна с раздразнение Неси. — Нали

знаеш, че трябва да преговоря целия този материал, а той е толкова важен! Тази

трета книга още не ми е влязла в главата както трябва. Трябва да я науча.

Трябва… трябва да я вкарам в главата си като пирон, та да ми се забие в ума и

никога вече да не излезе. Може да ми зададат въпрос точно от това, което ти ми

казваш да оставя.

— Тихо, Неси, миличка! Не се ядосвай — замоли й се Мери.

— Че кой няма да се ядоса от такова нещо! — не можа да се сдържи Неси. —

Аз съм седнала тука и си разпъвам мозъка, а ти си мислиш, че трябва само да

отида в университета, да поискам стипендията и да я донеса в къщи като карамел!

Съвсем не е така! Разбери го!

— Недей, Неси! Успокой се, миличка! — умиряваше я Мери. — Не се

разстройвай, съвсем не съм мислила подобно нещо!

— Мислила си! — възбудено отвърна Неси. — Всички мислят все същото.

Мислят, че е лесно за мене, понеже съм толкова способна. Никой не знае колко

труд и мъка трябваше да вложа в това учене. Толкова, че може да полудея.

— Но аз зная, миличка — нежно отговори Мери и я погали по главата. —

Страница 247

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

Зная всичко това, и как не са ти давали нито минутка почивка. Но ти не се

измъчвай. Ти се преуморяваш и затова те е страх. По-рано беше толкова уверена в

себе си! Не се тревожи, ако не спечелиш тази нещастна стипендия. Какво от това!

Обаче нервите на Неси бяха толкова опънати, че никакви доводи на сестра