Unknown - i 3e0c0223816db71f

струваше, че хората си шепнат: „Това е Неси Броуди! Тя е най-способната ученичка

в училището; тя ще излезе първа на този изпит, това е тъй сигурно, както и това, че се казва Броуди.“ Може би и професорите от университета щяха да се понаведат

един към друг и да си кажат същото или поне щяха да си го кажат, след като

прочетат писмените й работи. Трябва да го направят! Иначе баща й ще им поиска

обяснение; без друго, ако не успеят да разберат коя е тя и не я сложат на

първото място, той ще ги улови и ще чукне главите им една о друга също като

кокосови орехи. Кокосови орехи! Когато заминаваше за Индия, Мат беше обещал да й

донесе кокосови орехи, а тя бе поискала и маймунка, и папагал, но той, кой знае

защо, беше забравил за всичко това и сега, след като избяга с тази ужасна жена, няма вече и да си спомни за такъв дребосък като Неси Броуди. Дали се е оженил за

Нанси? Неси не знаеше, но Нанси беше лоша, дори Мат да бе сложил халка на пръста

й. Тя не е като Мери, която е добра и мила към Неси. А пък Мери не е омъжена, макар че, кой знае как, е имала дете, което е умряло и за което никой не говори.

Мери никога не говори за него, но от лицето й лъха тъга, сякаш на душата й тежи

нещо, което не може да забрави. Мери вечно тича подир Неси, дава й супа, яйца, мляко, прегръща я и й казва да не учи толкова много. Мери иска тя да спечели

„Лата“, но по разумен начин — просто за да не може баща им да й направи нищо

лошо. Милата й сестра ще плаче, ако тя не спечели стипендията, а пък всъщност

няма защо да плаче. Ако пропадне, колко хубаво ще бъде никога да не го каже на

Мери, да остави годините да минават и никога да не й каже нито думичка. За какво

мислеше? Не бива да пропадне! Ако не се задържи горе, на първото място, ако не

бъде „първа в класа“, както винаги казва баща й, ще трябва сама да понесе

последствията. „Ще ти извия тоя тънък врат, ако се оставиш някой да те бие… и то

след като толкова съм ти помагал“ — това бяха думите, с които вечно й

проглушаваше ушите между милувките и предумванията. Той имаше големи ръце!

Оста на ъгъла към перпендикуляра… Наистина връх на безобразието е, че

трябва да се занимава с това в такъв горещ ден, и при това неделя, когато би

могла да отиде на неделно училище* с бялата рокля и широкия розов колан, който й

бе направила Мама. Но роклята е износена или окъсяла; Неси е вече голямо момиче.

Все пак Мама обичаше тя да ходи след обед на неделното училище с кожени ръкавици

и умито лице. „Хей, деца, вижте я, Неси учи библия.“ Но сега тя не е там, ами

учи, толкова напрегнато учи уроците си… „Да, татко, залягам. Каквото правя,

правя го добре.“ Мама искаше татко да е доволен от нея, но Мама е умряла. Сега

тя си няма майка, а Мери си няма дете! Мама и детето на Мери са заедно, седят на

един облак, махат й с ръка и пеят: „Неси Броуди ще спечели „Лата“. „Поиска й се

да запее с пълен глас заедно с тях, но нещо й стягаше гърлото и й пречеше.

Напоследък не беше толкова сигурна в себе си. Не! Голямо нещо е едно момиче, и

при това една Броуди, да спечели стипендията. Голямо нещо и трудно нещо!

Отначало беше толкова сигурна в победата, че по едно време купчината жълтици

лежеше на чинията й тъй, че всеки можеше да я види и да й се възхищава. Но сега

в душата й се промъкваше страшно, тайно съмнение дали ще сполучи да я вземе.

Никой не знаеше това съмнение (това беше единствената й утеха) и никой нямаше да

узнае за него. „Да, татко, аз напредвам прекрасно… не бих могла да уча още

по-добре. За тоя Грирсън няма никаква надежда. Аз съм непреодолимо препятствие

за него. Стипендията е вече моя.“ Баща й се радваше на тези думи, потъркваше

ръце и одобрително й се усмихваше, а колко хубаво беше за Неси да чувствува, че

е доволен от нея! Тя ще прикрие всичко така хитро и внимателно, че той никога да

не забележи и най-малката й несигурност. Тя знае какво ще прави, нали е умно

момиче! Неси се ровеше в собствения си ум, надничаше в гънките на мозъка си,

възхищаваше се, поздравяваше себе си, смяташе, че самите й мисли текат с чудно

Страница 246

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

плавен ромон, с наслада съзерцаваше как проблясват край нея като ярки, бързи

вълни искряща светлина.

[* Занятия по вероучение, организирани от черквата. — Б.пр.]

Но изведнъж Неси се стресна, унесеният й поглед угасна в очите й,

кроткото несмутимо спокойствие изчезна от лицето й, тя си потърка челото с ръка, погледна часовника и тревожно промърмори: