Unknown - i 3e0c0223816db71f

облак прах, без да се пази от прахуляка, който покри дрехите му — толкова нехаен

беше станал спрямо външния си вид и облеклото. Беше небръснат и бялото на очите

свирепо блестеше на фона на наболата по лицето брада; ноктите му пяха изпочупени

и огризани до месото, обувките не бяха лъснати, връзката, незабодена с

неизменната игла, беше полуразвързана, сякаш почувствувал нужда да диша

по-свободно, беше я разхлабил с рязко дръпване. Дрехите му също бяха навлечени

как да е, понеже при обличането сутринта бе мислил единствено как да излезе

по-скоро. Сега действително главната му грижа беше колкото се може по-бързо да

напусне тази къща, където се разнасяха внезапни тревожни стенания, където се

ширеше безредие и бъркотия, трупаха се немити чинии и се носеше воня на

лекарства, тази къща, където му се повдигаше от лошо сготвената и лошо поднесена

храна и където го дразнеха плачливият син и некадърната баба. Както бе седнал, Броуди изведнъж бръкна с ръка във вътрешния си джоб и внимателно извади плоска

черна бутилка, после, все тъй втренчил очи пред себе си, без да погледне

бутилката, захапа тапата със здравите си зъби и с бързо движение на дебелия врат

я измъкна. Острият звук от издърпването на тапата изпълни тишината на стаята.

Броуди поднесе гърлото на бутилката към проточените си устни, вдигна бавно

лакътя и дълго пи с шумни глътки, сетне рязко пое въздух през раззинатите си

челюсти, сложи бутилката пред себе си на масата и заби поглед в нея. Нанси беше

я напълнила за него! Очите му светнаха за миг, сякаш бутилката отразяваше

нейното лице. Тя, Нанси, беше добра, тя облекчаваше неговата тъга, уталожваше

мъката му; въпреки нещастията си никога нямаше да я остави; каквото и да му се

случеше, щеше да държи на нея. Той се помъчи да прозре в бъдещето, да гради

планове, да реши какво трябва да прави; това не беше по силите му. Щом се

опиташе да мисли сериозно, умът му се отплесваше в най-далечни и неуместни

насоки. Пред него се мяркаха бегли видения от младостта: усмивката на едно

момче, с което бе играл някога, сгряната от слънце стена, в пукнатините на която

заедно с други момчета беше ловил стършели, димът около дулото на пушката му, когато бе убил първия си заек; чуваше съскането на коса, гукането на гривеци, резкия писклив смях на една баба от селото.

С тръсване на глава Броуди прогони виденията и надигна още веднъж

бутилката, съсредоточено размишлявайки каква огромна утеха намира в алкохола.

Мъката му се поразведри, устните му презрително се извиха и „те“, безмълвните

критикари, противниците, които вечно присъствуваха в ума му, станаха по-окаяни, по жалки от всеки друг път. После изведнъж, при това ново настроение, му хрумна

една блестяща идея и когато я обмисли по-подробно, тя изтръгна от гърдите му

кратък, язвителен смях. Пред погледите на целия град, който дебне крадешком в

неговите нещастия, който очаква той подло да се измъкне от арената на своето

разорение, той въпреки всичко щеше да покаже как умее Джеймс Броуди да посрещне

бедата. Той щеше да се погрижи напускането на магазина му да стане по подходящ

начин и щеше да ги изненада с такова зрелище, че да ги накара да запремигат с

шпиониращите си очи. Броуди яростно допи остатъка от уискито, доволен, че в

главата му най-сетне се е породило вдъхновение, което ще го пораздвижи,

Страница 175

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

възхитен, че може да облекчи проклетите мрачни мисли, които измъчваха ума му, с

определена физическа дейност, колкото нередна и да беше тя. Броуди се надигна, събори стола си на земята, влезе в дюкяна, огледа с враждебен поглед останалите

по рафтовете кутии, наредени над тезгяха, отиде при тях и се залови припряно да

изхвърля съдържанието им на пода. С поривисти движения той трупаше една връз

друга всевъзможни шапки. Без да си дава труд да отваря кутиите внимателно, той

яростно ги сграбчваше с огромните си ръце, раздираше картона като цигарена

хартия, късаше и раздираше кутиите, сякаш с това бясно унищожаване насичаше на

парчета труповете на своите врагове. Броуди запращаше раздърпаните остатъци,

където завърне, с широки буйни движения, докато изпомачканите парчета изпълниха

помещението и покриха пода около краката му като току-що паднал сняг. После,

след като беше тъй грубо изпразнил и сетната кутия, той вдигна купчината шапки