Unknown - i 3e0c0223816db71f

повече и повече се влошава; а и основанията за тази гордост са направо

безсмислени. Само да можеше сега да се види такъв, какъвто го виждат другите, може би щеше малко да се посвие.

Пакстън погледна събеседника си някак особено.

— Аз не бих говорил за него така — бавно рече той, — да се говори така

за Джеймс Броуди, не е безопасно дори и шепнешком, а сега повече от всеки друг

път. Ако те чуе, ще се нахвърли отгоре ти и ще те разкъса.

— Той не ни слуша — отговори съседът му с известна тревога; сетне

добави: — Трябва пак да е пийнал, ако се съди по вида му. Нещастието кара някои

хора да се сепнат, но с него става обратното.

Двамата пак се обърнаха и погледнаха бавно отдалечаващата се фигура на

Броуди. След като помълчаха, Пакстън каза:

— Чул ли си напоследък как е жена му?

— Нито дума! Доколкото ми е известно, никой не я вижда. Няколко дами от

черквата тръгнали да й занесат малко сладко и други работи, но Броуди ги

пресрещнал на портата и ги напъдил да си вървят. Да, и не само това, ами хвърлил

всичките хубави неща, които те донесли, пред очите им.

— Не думай! Той не дава никому да се бърка нито на него, нито на

близките му! — възкликна Пакстън и като помълча, запита: — Тя има рак, нали,

Джон?

— Да! Така се говори!

— Какво ужасно нещастие!

— О, да! — отговори съседът му и тръгна да си върви. — Лошо е, но според

мене не е по-лошо за тази бедна женица, отколкото да бъде телом и духом свързана

с човек като Джеймс Броуди.

По това време Броуди беше влязъл в магазина и стъпките му силно отекнаха

в почти празното помещение, където сега се намираше само една десета от стоката

му, понеже другата беше върната за уреждане на сметките със Соупър. Невзрачното

момче бе завинаги изчезнало и той беше сам в опустелия, злощастен, разорен

дюкян, където леките нишки, опънати от паяка между останалите още по полиците

кутии за шапки, безмълвно сочеха линията на отлива, до която бяха спаднали

неговите продажби. Сега, застанал сред това опустошение; Броуди несъзнателно го

населяваше с образи от миналото, от онези дни, когато се чувствуваше всесилен и

се разхождаше из дюкяна с господарски вид, без да удостои с вниманието си

по-скромните клиенти, когато посрещаше с удоволствие и като равен всички

по-важни и влиятелни личности. Виждаше му се непонятно, че сега те бяха само

Страница 174

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

сенки, извикани от неговото въображение, че нямаше вече да се смее, шегува и

говори с тях между тези стени, в които бе прекарвал ден след ден в течение на

двадесет години. Това беше същият магазин, той беше същият човек и все пак бавно

и тайнствено тези живи същества бяха го напуснали и бяха оставили само тягостни, маловажни спомени. Малкото стари клиенти, главно хора от висшата класа от

околностите на града, които все още не го изоставяха, като че само бяха

протакали ужаса на неговото разорение и сега, когато бе стигнал до края, в

душата му нахлу огромна вълна от гняв и мъка. Сбърчил ниското си чело, Броуди

безуспешно се мъчеше да разбере как е станало всичко това, да анализира как се е

стигнало до тази странна, невъобразима промяна. Някак беше допуснал това да

стане! Конвулсивна, неволна въздишка повдигна широките му гърди, след това,

сякаш разгневен и отвратен от такава проява на малодушие, той разтвори устни

тъй, че се оголиха бледите му венци, скръцна със зъби и бавно влезе в кантората

си. Нито писма, нито всекидневният брой на вестника не отрупваха писмената маса

в очакване на презрителното му внимание; имаше само прах, дебел слой прах върху

всичко. И все пак, когато застана в занемарената кантора, като предводител,

който се бори за безнадеждна кауза и най-после се е отказал от нея, скръбта му

се смеси с едва доловимо тъжно облекчение; той си даде сметка, че сега се е

изправил пред най-тежкото, че неизвестността на тази неравна борба е свършила за

него.

Парите, които бе взел от ипотекирането на къщата, бяха похарчени; макар

да беше допълнил тази сума със сетната си пара, средствата му бяха изтощени

докрай. Но, помисли си Броуди, той беше изплатил и последното си задължение;

сега никому не дължеше нито едно пени и при все че беше разорен, не беше

потърсил позорно спасение във фалита. Той седна на стола си, без да обръща

внимание на праха, като че ли без въобще да забелязва вдигналия се около него