Unknown - i 3e0c0223816db71f

ще стане от леглото, на което лежи сега.

— Не ви вярвам — озъби се Броуди. — Вашето мнение не значи за мене и

толкова. — Пръстите му щракнаха пред лицето на доктора като изплющяване на

камшик. Броуди се интересуваше много по-малко от бедата, която може би бе

сполетяла неговата жена, отколкото от унизителното положение, в което, както си

представяше, искаше да го постави докторът. — Ще потърся съвета на по-опитен

лекар! — крещеше той. — Ще повикам домашния си лекар. Той стои с цяла глава

по-високо от вас в знанията си. Ако тя е болна, той ще я излекува!

Ренуик наведе глава.

— Искрено се надявам, че ще го направи, но трябва да ви кажа — строго

добави той, — че в медицината основните изисквания на всяко лекуване са почивка

и отсъствие на тревоги.

— Благодаря ви, макар и да няма за какво — грубо извика Броуди. —

Чакайте! Какво ви дължа за тези дрънканици?… Какво трябва да ви платя, задето

Страница 170

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

сте й казали да не става от леглото? — и той мушна ръка в джоба на панталоните

си.

Докторът, запътил се вече към вратата, се обърна и каза с проницателен

поглед, по който личеше колко добре му е известно лошото финансово положение на

Броуди:

— Моля ви се, недейте! От вас не бих могъл да взема пари при сегашното

ви положение. Не бих могъл и да помисля за такова нещо. — Той замълча и додаде: Запомнете, че няма да дойда пак, освен ако ме повикате… — и с тези думи излезе.

Стиснал юмруци, Броуди безсилно гледаше отдалечаващата се фигура. Едва

когато кабриолетът се скри от погледа му, той намери подходящ отговор.

— Да го повикам пак! — кресна той. — Никога вече не ще влезе в тази

къща! Проклет простак! Не вярвам нито една дума от проклетите му лъжи. Куп лъжи!

— повтори той, сякаш за да убеди самия себе си.

Застанал в хола, той не знаеше какво да прави; но и в този миг на

нерешителност, въпреки престореното презрение към мнението на Ренуик, думата

„рак“ не преставаше да пулсира в мозъка му със страшното си значение. Рак в

матката! Струваше му се, че това е най-ужасната проява на страхотната болест.

Макар и да беше толкова буйно изразил недоверието си, сега усети да го залива

вълна на увереност; малко по малко той започна да сглобява доказателства, които

сами по себе си го убеждаваха в правотата на Ренуик. Значи, болнавият й вид не е

бил преструвка — всичко, което вършеше скришом, не е било непристойност и упрек

към него, а само жалка необходимост.

Внезапно го порази смразяваща мисъл! Дали не бе прихванал тази страшна

болест? Без да знае нещо за законите на заразяването и инфектирането, Броуди все

пак се чудеше дали сам той не се е заразил и веднага спомените за прежната й

близост с него, за предишните сношения нахлуха в ума му и го накараха да се

почувствува поразен от болестта. Броуди неволно огледа мускулестото си тяло,

като че ли би могъл вече да открие по него някакъв зловещ признак на

заболяването. Този поглед го успокои, но веднага след първата мисъл съвсем

естествено го заля вълна на леко възмущение против жена му.

— Не можеше ли да се пази малко повече? — промърмори той, сякаш тя беше

в известна степен виновна за собственото си бедствие.

Той се отърси и изпъчи широките си гърди, за да прогони всички потискащи

и противоречиви мисли. Без да си дава сметка, Броуди влезе в студената,

неизползувана гостна, седна в неуютната стая и се залови да обмисля какво трябва

да направи. Макар че трябваше, разбира се, да изпълни заканата си към Ренуик и

да покани доктор Лори, той вече беше уверен, че от това няма да има полза. Това

беше само злобна подигравка, продиктувана от некадърния му ум, а в дълбините на

сърцето си той признаваше, че способностите на Лори стояха много по-долу от

способностите на Ренуик. Съзнаваше също, че трябва да се качи горе при жена си, но нямаше никакво желание да изпълни този си дълг, защото, заклеймена с тази

ужасна болест, тя му бе станала още по-нежелана и отвратителна, отколкото преди.

Еднакво много го отблъскваше и самата тя, и тежкото задължение да я споходи. Той

побърза да прогони мислите за жена си и започна да размишлява за създалото се

положение в домакинството. Каква бъркотия — мислеше си той, — кажи-речи, както и

в търговските му дела! На тежкото му, масивно лице бавно се изписа почти

жалостиво изражение на обърканост, което смекчи грубите му черти, пропъди