Unknown - i 3e0c0223816db71f

— Да! Аз ще го наредя — току мърмореше той. — Ще му хвърля хонорара в

лицето и ще му кажа да се маха от къщата ми.

Той така кипеше от възмущение, че едва можа да преглътне закуската си,

пък и храната не беше в никакъв случай съблазнителна. Кашата бе загоряла и рядка

и Броуди мрачно наблюдаваше как старата му майка, запретнала до кръста полата, по раирана долна фуста, приготвяше всичко с безкрайна мудност.

— Тази каша е направо за хвърляне — мрачно й подметна той. — Нея и

свините няма да я ядат.

Нищо не беше наред. Препеченият хляб беше мек и не хрускаше; чаят

(Броуди бе принуден да се помири с чай, вместо да пие любимото си кафе) беше

слаб и запарен с незавряла вода; пърженото яйце приличаше на гьон, а беконът бе

станал на въглен.

— Тя трябва да стане! — високо възкликна Броуди. — Не мога да понасям

такова нещо. Само това месо стига, за да се отрови човек с него!

Непочистената камина зееше насреща му, обувките му не бяха лъснати, той

беше се порязал при бръсненето; пламнал от гняв, Броуди стана от масата и седна

в креслото си да чака Ренуик. Очите му следяха с погнуса старческите, непохватни

движения на майка му. После, като забеляза, че Неси се разтакава из стаята,

рязко й каза да тръгва на училище. Тя бе закъсняла най-малко един час с

надеждата, че поради необичайността на станалото може да я забравят или може би

да й позволят да пропусне уроците, но Броуди й заповяда да върви и тя тръгна, без да се опита да му възрази. Матю не се появи и продължи да се спотайва горе.

Мама не издаваше нито звук.

Броуди не можеше да си намери място. Погледна часовника, видя, че е

десет и половина, помисли си, че е закъснял най-малко един час за работа, че

дюкянът му ще стои отворен, празен, необслужван и че само глупавото, нехайно

момче ще зяпа безпомощно всеки, който би могъл да влезе; после с огорчение си

каза, че отсъствието му няма голямо значение, че то въобще няма да се отрази

поради малкото хора, които сега влизаха при него.

Той стана и безпокойно закрачи насам-натам. Кухнята му се виждаше някак

си чужда в това осветление; понеже беше объркал установения ред, всичко наоколо

му се струваше странно и необикновено. Нарушаването на всекидневните навици,

последвало толкова скоро след изключителните събития на изминалата нощ,

събуждаше в него чувство за някаква чудовищна недействителност, което объркваше

посредствения му разум, а раздразнението, произтичащо от тази озадачаваща го

обърканост, му действуваше като масло, разпалващо още повече пламъците на гнева

му. Неспокоен като затворен в клетка тигър, Броуди крачеше нагоре-надолу в хола.

Колкото по-дълго трябваше да чака, толкова повече растеше негодуванието му; по

едно време, сякаш за да ускори пристигането на Ренуик, той влезе в гостната и

нетърпеливо загледа през прозореца. После му дойде на ума, че докторът може да

го види как надзърта и да счете това за признак на слабост от негова страна; при

тази непоносима мисъл Броуди рязко се дръпна от прозореца и се върна в кухнята, където с усилие над себе си седна отново в креслото и запази поне привидно

самообладание. Външно безстрастен, но целият кипящ вътрешно, Броуди чакаше и

горещото му нетърпение личеше само по бързото друсане на крака му, с който сякаш

непрекъснато потупваше празния въздух.

В единадесет часа звънецът на вратата издрънча. Като бегач, който

отдавна чака сигнала за старт, за да даде воля на сдържания си запас енергия, Броуди скочи от креслото, запъти се сам към входната врата и с широко,

предизвикателно движение я отвори така, че тя се удари о стената. Огромната му

снага запълни входа и прегради пътя за влизане.

— Е! Какво има? — изръмжа той. — Какво искате?

Доктор Ренуик спря на прага, безучастен, безупречен в своя добре ушит

костюм и още по-внушителен със своя прислужник, със своя добре гледан кон и с

изискания си кабриолет зад гърба си. Сигурен сега в своята голяма и доходна

клиентела, той не направи никакъв опит да влезе и чак след доста голяма пауза

любезно отговори:

— А! Самият господин Броуди, както виждам!

— Няма защо да се занимавате с мене — навъсено каза Броуди. — Какво

търсите тука?

— Наистина, вие сте олицетворение на самата учтивост — несмутимо

промълви Ренуик. — Не сте се променили от последната ни среща… поне в добър

смисъл.

— За какво сте дошли, господине? — с мъка изрече Броуди. — Няма какво да