Unknown - i 3e0c0223816db71f

тебе, синко.“ Чертите й се мяркаха пред него с най-различно изражение,

придумващо, умоляващо, галещо, но все със същия, неподдаващ се на никакво

определение отпечатък на любовта й към него. После видя лицето й, навеки

застинало в тихата, спокойна скованост на смъртта, и във ведрината му пак

забеляза на бледите устни онази усмивка на нежност, с която винаги бе посрещала

всеки негов поглед.

Останал самичък на стълбите, Мат избухна в ридания и не преставаше да си

повтаря шепнешком:

— Мама! Мама! Винаги си била толкова добра към мене!

>>

XI

— Къде е горещата ми вода? — крещеше Броуди. — Горещата вода. Водата за

бръснене! — Той стоеше на площадката пред стаята си по риза и панталони и викаше

към долния етаж. Това бе първият случай, откакто помнеше, когато водата за

бръснене не бе сложена готова пред вратата му точно на секундата; по силата на

навика машинално се беше навел да вдигне каната, но каната не беше на мястото

си; При тази небивала чудовищна проява на невнимание изумлението му веднага

отстъпи пред чувството на лично оскърбление и това още повече изостри мрачното

му настроение, с което бе станал от сън. Щом се събуди тази сутрин, събитията от

миналата нощ му се представиха в друга светлина и след като ги повтори в ума си, започна бавно да се вбесява при мисълта, че син му се беше натъкнал на връзките

му с Нанси, беше открил мястото на срещите им в къщата на Коледж Стрийт.

Негодуванието, че такъв некадърник като Мат се е осмелил да се намеси в личния

му живот, го накара да забрави преживяната опасност; необичайният случай с

изстрела се загуби в пределите на невероятното и злобният му яд се надигаше само

поради това, че бяха му попречили да се забавлява. Главата му беше замаяна от

тежкия сън; вечната тревога за неуспехите в търговията, която непрекъснато

гнетеше подсъзнанието му и го тревожеше още при събуждането, подсили острото му

мрачно раздразнение; и сега, когато толкова му се искаше да се обръсне и освежи, за да подреди обърканите си мисли, не можеше да получи гореща вода. „Вечно

същото! — каза си той. — В тази проклета къща човек никога не може да получи, каквато иска.“ — И с пълна сила на законното си възмущение той отново зарева:

— Вода! Да ми донесеш веднага вода! Дяволите да те вземат, да не искаш

да стоя тука цял ден и да ми изстиват краката за твое удоволствие! Донеси

водата, да те вземат мътните!

Нито звук! За негово изумление Мама не изтича по стълбите, задъхана от

унижение и бързане, с познатата, дигаща пара кана в ръка и плахи извинения на

устните. Долу цареше необичайна тишина. Броуди изпръхтя с издути ноздри като зъл

бик, който души вятър, не можа да долови апетитния мирис на закуската от кухнята

долу. Той изпъшка гневно и тъкмо се канеше да слезе долу и да предяви исканията

си по по-убедителен начин, когато неочаквано вратата на стаята на Мат се отвори

и подчинявайки се на приглушените звуци на последни напътствия, оттам излезе

Неси и боязливо се приближи до баща си.

Когато я видя, гневът му се поукроти, навъсеното му чело се разведри,

ядната извивка на устните леко се смекчи. Присъствието на дъщеря му неизменно

смекчаваше присъщата му грубост и всъщност именно поради това тя бе избрана да

му съобщи новината.

— Татко — плахо рече Неси. — Мама не е станала тази сутрин.

— Какво! — провикна се Броуди, сякаш не можеше да повярва на ушите си. —

Още не е станала? Още лежи по това време?

Неси кимна.

— Но тя не е виновна, татко — умоляващо прошепна тя. — Не й се сърди… Тя

не е добре. Тя се опита да стане, но не можа да се помръдне.

Броуди изръмжа. Беше сигурен, че жена му я мързи, че симулира, че цялата

Страница 166

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

тази работа е скроена, само и само за да остане той без вода за бръснене. След

това се сети за закуската. Кой щеше да му я приготви сега? Той рязко направи

крачка към стаята на Мама, за да види дали присъствието му няма да я накара да

забрави неразположението си и да я съживи за по-полезна дейност.

— Мама е била ужасно зле цялата нощ — спря го Неси. — Станало е нужда

Мат посред нощ да тича да търси лекар.

Броуди се спря като закован при това ново и изненадващо съобщение и

възкликна с недоволно изумление:

— Лекар ли! Че защо не са ми казали? Защо не са се посъветвали с мене?

Всичко ли в тази къща ще се върши зад гърба ми, без да ми се казва? Къде е Мат?