Unknown - i 3e0c0223816db71f

ръка той драсна една клечка и запали малката газова горелка в хола; в тази

мъждива, примигаща светлина двамата се запътиха напред подир собствените си

колебливи сенки и се заизкачваха по стълбите. Вратата към стаята на госпожа

Броуди беше полуотворена и отвътре долиташе звук на ускорено дишане, който така

развълнува Матю, че той се разплака:

— Слава богу, тя е жива!

С непостижимо героично усилие Мама беше се върнала в собствената си стая

и сега лежеше безпомощна като ранено животно, сполучило с върховно напрежение на

сетните си сили да стигне бърлогата си. Лекарят взе кибрита от неспособните за

нищо пръсти на Матю, запали газовото осветление в спалнята и мълком изпроводи

Матю навън, после затвори вратата, обърна се и седна до проснатата на леглото

фигура. Тъмните му загрижени очи се спряха върху очертанията на съсипаното тяло

пред него и след като с внимателен допир провери бързия ускорен пулс на госпожа

Броуди и забеляза следите на изтощението по дълбоко хлътналите й бузи, лицето му

леко се помрачи от оформящото се вече в главата му подозрение. След това нежно

сложи дланта си на тялото й, чувствителната му ръка веднага долови

неестествената съпротива на опънатите мускули и едновременно с това лицето му

стана още по-загрижено. В този миг госпожа Броуди отвори очи и с молба ги

устреми към него; после бавно пошепна:

— Вие дойдохте! — По думите и погледа й личеше, че го смята за свой

спасител. Чертите му се смекчиха в същия миг, когато тя го погледна, и

изражението му стана приветливо и успокояващо.

— Ей тука ви боли — посочи той леко, с натискане на ръката. — Ето, на

това място.

Госпожа Броуди кимна с глава. Видя й се чудно, че пекарят веднага

отгатна къде се крие болката й; това му придаваше чудотворна и внушаваща

благоговение сила; докосването му веднага й се стори целебно, а неговата леко

движеща се ръка се превърна в някакъв талисман, който щеше да открие и да

разгадае безпогрешно причината на измъчващата я болест. Тя с готовност му

позволи да изследва изтерзаното й тяло, уверена, че пред нея стои човек, който

притежава почти божествена сила да я изцери.

— Така е по-добре — насърчи я Ренуик, когато усети, че тя се отпуска. —

Можете ли да изтърпите, ако натисна малко по-силно… само веднъж? — запита той.

Мама пак кимна с глава и послушна на полугласната му заповед, се опита да диша

спокойно, докато дългите му сигурни пръсти я караха цялата да изтръпва от

пронизващата я болка. — Прекрасно! — Той й поблагодари със спокойна любезност. —

Вие сте много смела. — Нито едно трепване на клепачите му не й издаде, че

дълбоко в тъканите на тялото й беше открил възлите на дълбоко вкоренен израстък, напреднал до такава степен, както бе разбрал, че бе извън човешките сили да й се

помогне. — Откога имате тези болки? — попита я той спокойно. — Положително това

не е първият пристъп?

Госпожа Броуди с мъка заговори:

— Не! Отдавна ги имам, от време на време ме заболяваше, докторе, но

никога толкова дълго, както сега. Болката спираше изведнъж, но този път много

бавно ми олеква. Сега вече ми е по-добре, знаете ли, но още не ми е минало.

— Разбира се, вие сте забелязвали и други симптоми, госпожа Броуди —

възкликна Ренуик с поглед, които говореше повече от простите му думи. — Сигурно

сте знаели, че не сте добре. Защо не сте взели мерки по-рано?

— Знаех си го — отговори Мама, — но като че ли все не ми стигаше време

Страница 164

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

да се погрижа за себе си. — Тя не спомена нищо за деспотизма на мъжа си и само

добави: — Просто не обръщах внимание. Мислех си, че с време ще се оправя.

Ренуик бавно поклати глава с лек упрек и каза:

— Боя се, че много сте занемарили себе си, госпожа Броуди. Може да се

наложи сега да полежите известно време. Трябва да решите да си дадете почивка…

отдавна вече имате нужда от нея. Почивка и никакви тревоги!

— Че какво ми има? — пошепна болната. — То не е… не е нещо сериозно?

Докторът стана от леглото и я загледа благо.

— Какво ви казах за тревогите? — отговори й той. — Аз ще дойда утре за

по-подробен преглед, когато няма да имате болки. А сега хубавичко ще си отспите.

Сега ще ви дам нещо, от което ще ви олекне.

— Можете ли да ми помогнете? — безсилно промърмори Мама. — Не бих могла

да издържа това още веднъж.

— Няма вече да ви боли — успокои я докторът. — Ще се погрижа за това.