Unknown - i 3e0c0223816db71f

Матю, който слушаше разговора през полуотворената си врата, бавно излезе

на площадката. По сбръчканото му, отслабнало лице се виждаше, че не беше спал и

сега той неспокойно гледаше баща си в ярката дневна светлина. Все пак Неси бе

изиграла ролята си и бе съобщила потресаващата новина; сега щеше да му е

по-лесно да обясни останалото.

— Защо не ми каза за тази… тази работа, господинчо? — свирепо повтори

Броуди. Той не искаше да употреби направо думата „болест“; по негово мнение

цялата работа беше измислица, целяща да наруши неговото спокойствие, заговор, за

да му се създадат главоболия. — Защо не си дошъл първо при мене?

— Не исках да те тревожа, татко — измънка Мат. — Мислех, че спиш.

— Много си се загрижил за мене изведнъж — подигра му се Броуди. —

Невинаги отделяш толкова внимание на здравето ми, нали? — Той многозначително

замълча и после добави: — Ти си извикал Лори… е? Какво каза той за нея?

— Не, не беше Лори — смирено отговори Матю, — не можах да извикам него,

татко. При нея дойде Ренуик.

Броуди целият потрепера от гняв.

— Какво! — изрева той. — Ти си довел този простак в моя дом! Къде си

мислил, глупак такъв! Не знаеш ли, че ние сме заклети врагове? Разбира се, че

той ще нареди Мама да остане на легло. Естествено — продължи подигравателно

Броуди. — Сигурно е наредил да лежи цяла седмица. Той ще изкара, че ние сме я

уморили тука. Не се и съмнявам, че ще подпише да я храним с пиле и шампанско, а

ние ще се чудим откъде да намерим пари да му платим за лекуването.

— Ах, татко! — увещаваше го Матю. — Не вярвам такова нещо. Той каза, че…

че положението й е наистина сериозно.

— Ами! — изръмжа Броуди. — Пет пари не давам за мнението на такъв като

него… пък и ти не си по-добър, щом го пускаш тук зад гърба ми. Хубавичко ще ти

плати за това! И за него ще си получиш заслуженото!

— Тъй или иначе — запелтечи Мат, — той каза… каза, че ще дойде да я

прегледа по-подробно тази сутрин… и че иска да поговори с тебе.

— Тъй ли! — рече Броуди. Той стоеше, без да проговори, с устни,

разтегнати в отвратителна, презрителна усмивка. Ренуик щял да дойде в дома му

тази сутрин? Може би за да сложи начало на цяла редица всекидневни визити, без

съмнение със сметка, че едно такова мекушаво, безгръбначно същество като Мама

може прекрасно да се превърне в мнима болна, която ще разиграва, както си ще.

Броуди неволно сви юмрук, както правеше винаги, когато вземаше някакво твърдо

решение, и скръцна със зъби. — Аз ще го посрещна лично — промълви той гласно с

тон на крайна враждебност. — Ще видя какво има да каже. Аз ще му приготвя

изненада. Вместо да види нея, ще види мен.

После, след кратко мълчание, през време на което беше се загледал

направо пред себе си, той се обърна.

— Неси — каза той, — иди и донеси на татко си малко гореща вода. Гледай

да не се опариш, миличкото! След това събуди старата си майка… Нека ни приготви

нещо за закуска. Ако Мама може да се излежава, има други, които трябва да

работят. Хайде, върви сега. — Той я потупа по слабите рамена и влезе обратно в

спалнята си.

Горещата вода скоро бе донесена и Броуди пристъпи към привичните

подробности на сутрешния си тоалет. Но мислите му бяха далеч от онова, което

вършеше. Той току спираше, в устремения му в пространството поглед пламваше

злобно пламъче и той яростно, презрително тръсваше глава.

— Ще държи жена ми на легло — ядно мърмореше той, понеже смяташе вече,

че Ренуик преднамерено е наредил жена му да лежи. — Безсрамно нахалство! Но аз

ще го науча! Ще видим дали ще се бърка в моите работи пак!

Още от времето на страшното боледуване на дъщеря си той бе затаил злобна

ненавист към Ренуик заради заклеймяващите обвинения на доктора при онзи паметен

разговор, когато той отказа да споходи Мери, която се бореше със застрашаващата

живота й пневмония, и да й помогне. Свирепа вражда пламтеше в него сега, докато

обмисляше предварително всички хапливи оскърбления, които щеше да му хвърли в

лицето. Нито за миг не му дойде на ум, че трябва да се отбие при жена си; тя

беше само незначителна пионка в ходовете на тази игра и Броуди смяташе, че след

Страница 167

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

като успешно си види сметката с Ренуик, тя без съмнение ще стане и ще му сготви

обед — и то особено хубав обед, за да го възнагради за неизпълнените сутрешни

задължения.