Unknown - i 3e0c0223816db71f

ми показвате сладкодумието си. Отговаряйте направо.

— Добре! Щом се държите толкова безцеремонно и аз ще се държа по същия

Страница 168

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

начин. Снощи дойдох тука по настойчивата молба на сина ви и бих казал, против

желанието си, за да прегледам жена ви, и макар да се преструвате, че това не ви

е известно, аз съм убеден, че знаете за визитата ми. — Той помълча и нехайно

потупа ръкава си с ръкавицата, преди да продължи. — Тази сутрин смятах да

направя последната си визита — той силно натърти думата „последната“, — за да

потвърдя след по-подробен преглед печалната диагноза, която поставих снощи.

Броуди го измерваше със злобен поглед. Несмутимото равнодушие на Ренуик

го вбесяваше безкрайно повече, отколкото би го вбесила проява на яростен гняв.

Гнева той можеше да посрещне със същото настървение. Ала бавният му ум бе

толкова безсилен пред това будно хладнокръвие, както една сопа пред светкавично

размахвана рапира; той беше прободен на десетина места, преди да успее да

замахне в отговор с тежкото си оръжие.

Всъщност докторът почти го беше обезоръжил с уверението си, че нямал

намерение да прави повече визити, и беше привлякъл вниманието му с неясното

загатвано за състоянието на Мама.

— Какво смятате, че сте открили у нея тогава? — подигравателно подхвърли

Броуди и несъзнателно промени държането си. — Тя е голяма любителка на

излежаването.

Без да проговори, Ренуик леко повдигна вежди с едва забележимо движение,

което въпреки това незабавно оказа желаното въздействие и накара Броуди да

почувствува колко безвкусна е неговата забележка. Побеснял от това неизречено

презрение, Броуди слепешката прибягна до неизменното средство, към което

прибягваше, когато нищо друго не можеше да му помогне — до личното оскърбление.

— Няма защо да ми се подигравате с глулашкото си хилене — закрещя той. —

Грозната ви мутра не става по-хубава от това.

Ренуик продължаваше да го гледа с пълно безразличие. Повечето хора

поради ръста си се виждаха принудени да гледат Броуди отдолу нагоре и това му

доставяше истинска наслада; той изпитваше чувство на превъзходство и сила,

когато се вдигаше над другите. Обаче Ренуик беше висок колкото него и поради

малко по-високото равнище на външния праг положението беше тъкмо обратното и

сега той гледаше Броуди отгоре надолу.

— Няма да губя повече време тука — най-после студено каза той. — Вие ако

нямате работа, аз имам. При вашето умствено състояние не сте способен да

разсъждавате разумно. Вие страдате от мания за величие, поради което искате

всеки да трепери пред вас. Нещастните членове на вашето семейство без съмнение

се страхуват от вас, но аз не се страхувам! Разберете това добре, ако можете. А

сега сбогом! — Той се завъртя на токовете и тъкмо се канеше да слезе по

стъпалата, когато Броуди го хвана за ръката.

— Чакайте! Чакайте! — извика той. Разговорът не се разви, както бе

очаквал; той беше си представял как с явно нежелание ще пусне Ренуик да влезе, след като накара доктора да му се моли и кланя и след като задоволи оскърбеното

си самолюбие. В сърцето си Броуди съзнаваше, че трябва да узнае мнението на

лекаря за болестта на жена си и макар и да беше искал да накара Ренуик първо да

се почувствува като нает слуга, на когото можеш пренебрежително да платиш и да

го изпратиш да си върви, не му се искаше да остане напълно неосведомен за

състоянието на Мама.

— Не си отивайте така — извика той. — Още не сте ми казали от какво е

болна жена ми. За какво ви плащаме! Щом не можете да ми кажете, за какво сте

идвали нощес? Трябва с нещо да оправдаете визитата си.

Ренуик обърна към него студено презрителния си профил.

— Доколкото ми е известно, въпросът за плащането въобще не е бил

повдиган. Що се отнася до другия въпрос, аз вече ви осведомих, че ще ви съобщя

окончателно диагнозата само след по-подробно вътрешно изследване. — Той се

освободи от спиращата го ръка на Броуди и пак понечи да си тръгне.

— По дяволите! — извика внезапно Броуди. — Влизайте и правете, каквото

искате. Щом вече сте тука, можем да ви използуваме.

Ренуик бавно се върна и с влудяващо спокойствие рече:

— Понеже ме молите, ще се върна, но трябва да разберете, че го правя

само заради жена ви. — С тези думи той се провря край застаналата на пътя

огромна фигура и бързо се качи по стълбите.