Unknown - i 3e0c0223816db71f

го гледай ти! Още един благороден навик, който си донесъл от чужбина. Нищо

чудно, че толкова добре мериш с пистолета.

— Нямах намерение да стрелям — отговори шепнешком Мат. — Купих този

пистолет само за да се хваля с него. О! Никога, никога вече не ще правя такова

нещо!

— Ш-шт! Внимавай — подигра му се Броуди. — Недей дава такива прибързани

обещания. Може утре наистина да поискаш да убиеш някого и да му пръснеш черепа

така, че да му изтече мозъкът на земята.

— Татко, татко, пусни ме да си отида — разхленчи се Матю. — Ти много

добре разбираш, че не исках да го направя!

— Хайде, хайде! — гавреше се Броуди. — Това няма да го бъде. Няма да

прилича на такъв велик човек като тебе… няма да прилича на храбрия син на майка

ти. Както изглежда, трябва да си избълвал цялата си смелост. Трябва да ти

поднесем още една чаша, че да се съвземеш. — Той грабна оставения на масата

звънец и силно иззвъня. — Помисли само — продължи той с вледеняващ смях, — един

мъртвец не би могъл така да позвъни. Не! Нямаше да мога да те почерпя чаша

уиски, ако беше ме убил.

— Недей повтаря тази дума, татко — изхлипа Мат. — Тя ме плаши! Нали ти

казвам, не знаех какво правех!

В този миг хазайката влезе в стаята и със стиснати устни мълчаливо ги

загледа.

— Още сме живи, както виждаш — весело й подхвърли Броуди, — въпреки

всичките пистолети и барута и армаганите от Индия; а понеже сме живи, ще пием.

Донеси ни бутилка уиски и две чаши.

— Не искам да пия — трепна Мат. — Много ми е лошо. — Главата му се

Страница 159

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

пръскаше от мъчителна болка и му се повдигаше от самата мисъл за алкохол.

— Какво? — проточи Броуди. — Че как може така? Такъв видял и патил

юначага, който ходи с револвер в джоба? Слушай, по-добре е да пиеш, щом те черпя

— трябва да му врътнеш една чашка, за да събереш сили, преди да те предам на

полицията!

— Полицията! — едва пое дъх от ужас Мат. — Не! Не! Ти няма да го

направиш това, татко! — Той беше жалък в уплахата си. Полученият удар, реакцията

в чувствата му и близостта на баща му бяха го принизили до равнището на някаква

безгръбначна гадина, готова да пълзи в краката на Броуди, стига да можеше да го

умилостиви с това.

Броуди гледаше сина си с отвращение; той четеше мислите му и виждаше

позорния страх, изписан в кървясалите му очи. Той не проговори, докато жената не

донесе бутилката и чашите; после, когато тя си отиде, бавно промърмори на себе

си:

— Господ да ми е на помощ! И това нещо носи моето име? — После с

огорчение вдигна бутилката и напълни двете чаши с чисто уиски, без да го разреди

с вода.

— Хайде — провикна се той, — ще пием за здравето на моя голям, смел син!

За елегантния господин от Индия! За любимеца на жените! За човека, който се

опита да убие баща си! — Броуди свирепо помести чашата към сина си. — Пий, куче, или ще ти я плисна в мутрата. — Той пресуши чашата си на един дъх и впери

застрашителен поглед в Матю, който с мъка застави себе си да преглътне своя дял

от питието.

— Чудесно ще се забавляваме тази нощ, само ти и аз — гавреше се Броуди.

— Напълни си чашата! Напълни я, ти казвам!

— Татко, пусни ме да си отида у дома — изплака Мат, отвратен вече от

самия вид и вкус на уискито. — Искам да си отида у дома. Главата ми ще се

пръсне.

— Гледай ти! Гледай ти! — отговори Броуди, грубо подражавайки гласа на

жена си. — Нашия Мат малко го боли главичката. Трябва да е там, където те

ударих, синко. Това е ужасно! Какво ще правим сега? — той се престори на дълбоко

замислен и пак изпразни чашата си. — Знаеш ли, не мога да измисля нищо по-добро

от мъ-ъничко ракия. Това е подходящ лек за такъв непокварен, чист човек като

тебе: малко чисто уиски. Той пак напълни догоре чашата на Матю с неразредено

уиски, наведе се напред, като с менгеме стисна с пръстите си долната челюст на

сина си, отвори му насила устата и бързо изля съдържанието на чашата в гърлото

му; докато Матю се задъхваше и давеше, той продължаваше да говори със страшна

престорена веселост: — Така е по-добре! Много по-добре! А сега кажи ми — имай

пред вид, че искам да не се колебаеш и да бъдеш съвсем откровен, — кажи ми как

ти се видя Нанси. Може да не е от толкова добро потекло като майка ти, знаеш, но

от нея не смърди. Не! Тя има чисто телце в известни отношения. Изглежда, че

човек не може да има и едното, и другото. — Внезапно той смъкна маската на