Unknown - i 3e0c0223816db71f

рече:

— Не плачи тогава, мойто момиче! Излез оттука.

— Да те почакам ли тук, в къщата, мили? — пошепна му Нанси. — Ако искаш,

ще остана.

— Не! — възкликна Броуди без никакво колебание. — Достатъчно си се

измъчила тука. Бягай си у дома. — Очите му се разшириха, юмруците му се отваряха

и сключваха и той бавно продължи: — Искам да остана… насаме с този господин…

съвсем насаме.

Когато Нанси мина край него, Броуди я погали по бузата, без да я гледа,

и нито един мускул не се отпусна на лицето му.

— Да не му направиш нещо — уплашено пошепна девойката. — Той не мислеше

нищо лошо. Сам виждаш, че не е на себе си.

Броуди не отговори, а когато тя излезе, тихо затвори вратата и се

приближи до сина си. Двамата се изгледаха. Този път Матю не се смути от погледа

на баща си, защото веднага наведе очи и умишлено ги заби в земята. Мислите в

Страница 157

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

бесен вихър се носеха в помътения му от алкохола ум. Изпитаният от него в първия

миг потискащ страх се смени с противоположно чувство, което буйно се надигна и

разрасна в жестока, горчива обида. Нима му бе съдено баща му вечно да се

изпречва на пътя му? Споменът за всички унижения, за всички подигравки, за

всички побоища, претърпени от него през целия му живот, изгаряше като с бял

пламък мозъка му, обзет от пиянска храброст. Нима трябваше търпеливо да понесе

още един бой, защото, без да знае, беше се натъкнал на любовницата на баща си?

Подлуден от пиенето и от незадоволената си похот, разпален от обхваналата го

огнена омраза, Матю стоеше неподвижно, с безразсъдното чувство, че поне сега е

превъзмогнал страха.

Броуди гледаше наведената глава на сина си с необуздана ярост, която

най-сетне преля границите на желязното му самообладание.

— Куче! — изсъска той през стиснати зъби. — Ти се осмели да направиш

това! Ти се осмели да се намесиш в моя живот и да посегнеш на нещо, което е мое!

Аз те предупредих да не ми се изпречваш на пътя и сега… сега ще те удуша! — Той

протегна огромните си ръце да стисне сина си за гърлото, но Матю с рязко

дръпване се изплъзна, изтича със залитане на другата страна на масата и оттам

впи безумен поглед в баща си. Бледото му лице се покри с капки пот, устата му се

гърчеше, той се тресеше с цялото си тяло.

— Ти не си по-добър от мене, свиня такава! — закрещя той. — Да не

мислиш, че можеш да ми се налагаш и занапред! Ти искаше да запазиш тази курва за

себе си. Там е цялата работа. Но ако аз не мога да я пипна, ще се постарая да не

можеш и ти. Достатъчно съм страдал от тебе. Нямам намерение да страдам повече.

Не ме гледай така!

— Да не те гледам ли! — изрева Броуди. — Не само ще те гледам! Аз ще те

душа, докато изстискам последния дъх от негодното ти тяло!

— Хайде, опитай се — тежко дишайки, кресна в отговор Мат. — Няма да ти

дам да ме душиш… няма да се оставя да ме изтезаваш повече. Мислиш, че ме е страх

от тебе, но господ ми е свидетел, че не ме е страх! Аз ще ти покажа нещо, което

не си очаквал.

Още по-зверска ярост облада Броуди при това неочаквано

предизвикателство, очите му пламнаха, но той не проговори, а бавно започна да

обикаля масата, за да стигне сина си. Колкото и да беше странно, Матю не се

помръдна. Вместо това с див вик на лудешко ликуване той мушна ръка в страничния

си джоб, измъкна малък пистолет, свирепо го стисна с пръстите си и го насочи

право срещу баща си.

— Ти не знаеше, че имам ей това, свиня такава! — изписка той. — Не

знаеше, че го донесох от Индия. В него има куршум, който е моят армаган за тебе.

Получи си го сега, да те вземат дяволите! Получи го ти, вечно гаврещ се тиранин!

— И стиснал зъби зад побелелите си устни, Мат дръпна показалеца и натисна

спусъка. Блесна яркожълта светлина, чу се рязък гърмеж, който силно проехтя в

тясната стая. Изстрелян отблизо, куршумът жегна Броуди по сляпото око, заби се в

огледалото над камината и строшеното стъкло иззвънтя на пода всред замиращото

ехо на изстрела.

За секунда Броуди се скова от ужас, а след това със силен вик се втурна

напред и нанесе на сина си страхотен удар с железния си юмрук право между очите.

Матю се строполи като заклано животно и при падането удари главата си о крака на

масата. Загубил съзнание, той лежеше на пода; от носа и ушите му шуртеше кръв.

— Убиец! — запъхтяно промълви Броуди, вперил горящи очи в безчувственото