Unknown - i 3e0c0223816db71f

съмнение той щеше да се махне, но сега кракът му попречи на вратата да се

затвори и Мат отговори с известно предизвикателство:

— По-полека, госпожо. Не се възгордявайте толкова много! Имате работа с

Страница 155

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

упорит клиент. Или ще ме пуснете, или ще вдигна такава врява, че цялата улица ще

се събере пред вратата. Да, ще докарам тука целия град.

— Вървете си веднага или ще повикам полицията — рече жената с не толкова

твърд тон след мигновено мълчание, което като че ли бе изпълнено с

нерешителност.

Матю тържествуващо намигна на мрака с чувството, че печели почва, и с

гордото убеждение, че винаги сполучва да хвърли прах в очите на жените.

— Няма да повикате — отвърна той хитро, — нямате интерес да докарате

тука полицията. Зная това не по-зле от самата вас. Аз съм точно от тези господа, които ви трябват тази вечер: почакайте и ще видите.

Жената не отговори и понеже мълчанието й го насърчи, а сдържаността й

само разпали неговата похот. Мат промърмори:

— Ще вляза само да те погледам, кукличке. — Той натисна с рамо леко

притворената врата и насила се вмъкна в хола. Светлината на лампата, която

жената държеше в ръка и която сега поднесе до самото му лице, го накара да

запримига, после долната му челюст увисна и Мат просташки се вторачи, без да

може да повярва на очите си. На разкривеното, отблъскващо лице на жената имаше

огромно мораво петно, подобно на синкав белег от бич, простряло се като месест

нарастък, разял и обезобразил бузата и врата й. Очите на Мат се приковаха в

петното с онова болезнено любопитство, което събужда всяка невиждана грозота.

— Какво искате? — повтори жената с дрезгав глас. Това го обърка; Мат с

усилие откъсна очи от лицето й, но когато обиколи с поглед просторния хол с

високи сводове, възвърна самоувереността си при мисълта, че в къщата има и други

стаи — стаи, криещи примамливи тайни. Тази жена бе само съдържателката на

публичния дом; кой знае колко удоволствия го чакаха зад една от тези врати в

къщата. Матю пак я погледна и незабавно нейният недъг му се натрапи тъй силно, че не можа да откъсне очите си от него и без да иска, тъпо промърмори:

— Драга моя, този белег на лицето ви е страхотен. От какво ви е?

— Кой сте вие? — рязко повтори тя. — Питам ви за последен път, преди да

ви изхвърля навън.

Матю се изтърва.

— Аз се казвам Броуди… Матю Броуди — измънка той с тъпа пиянска

разсеяност. — Къде са момичетата? Искам да ги видя! Вие не сте за мен!

Докато Мат говореше, тя на свой ред го разглеждаше и в примигащата

светлина на лампата по мрачното й лице като че се изписа първо изумление, а

сетне тревога. Най-после тя бавно промълви:

— Казах ви, че сте сбъркали и това не е такава къща, каквато търсите!

Тука няма да намерите никакво особено забавление. Никой, освен мене, не живее в

тази къща. Това е самата истина. Съветвам ви веднага да ги вървите.

— Не ви вярвам — сърдито извика Мат; ядът му порасна, той се разкрещя и

вдигна страшен шум: — Казвам ви, че лъжете. За какъв глупак ме смятате, та

мислите, че ще се отървете от мене с тези приказки? Ще си поприказваме още,

преди да си отида! Да не мислите, че ще се оставя да ме излъже такава като вас…

Мене, човек, който е бил на другия край на света? Не! По-скоро насила ще вляза

във всяка стая в тази проклета къща, отколкото да се оставя да ме изгоните.

При вдигнатата от него врява на горния етаж се обади някакъв глас и

жената веднага запуши устата му е ръка.

— Затваряй си устата, чуваш ли! — яростно изкрещя тя. — Ще събереш целия

град тука. Кой, по дяволите, сте вие, та се вмъквате по такъв начин и тревожите

една честна жена? Ето, почакайте в тая стая, докато отрезнеете. Тогава ще се

разправя с вас. — Тя го хвана за ръката, отвори една от вратите в хола и грубо

го блъсна в малка гостна. — Чакайте тука, казвам ви, или ще съжалявате, че сте

се родил — тросна му се тя със заплашителен вид, хлопна вратата и го затвори в

студената, непривлекателна стая.

Жената си отиде, преди замъгленият му мозък да схване положението, и

сега Мат заоглежда малката студена гостна, в която го бяха бутнали, със смесено

чувство на отвращение и досада. Пред него се мярнаха приятни спомени за други

къщи, където беше се движил всред вихър от лудешка музика и буен, весел смях, където ярки светлини бяха танцували по меката топлина на червен плюш и