Unknown - i 3e0c0223816db71f

тупаха го по гърба, бутаха се и се блъскаха едни друг, за да му стиснат ръката, а Мат се опиваше от славата си, смееше се, бърбореше и жестикулираше с тълпата.

Противникът му, когото доста трудно бяха успели да убедят, че е загубил играта, не прояви никакво съжаление и пиянски прегърна Матю.

— Видя ли моя удар, мой човек? — повтаряше той. — Заслужаваше една лира…

пет лири. Той беше… истинска хала… просто ураган. Да, бива си ме мене — и той

свирепо и заканително се огледа, сякаш търсеше някого, който би му възразил.

Всички се върнаха в другото помещение, при тезгяха, където цялата

компания получи бира за сметка на Матю. Той беше техен герой; те пиха за негово

здраве, а след това се разпръснаха на малки купчинки из цялата кръчма и

продължиха да разискват удар по удар забележителното постижение на победителя.

Мат се разхождаше горделиво из кръчмата като господар на положението.

Той не проявяваше ненужна сдържаност, нито престорена скромност, а спираше при

всяка група, казваше на едни: „Видяхте ли страничен карамбол? Чиста работа,

нали? Точно до косъм!“, а на други: „По дяволите, случвало ми се е да правя и

двеста… и повече от двеста!“ На трети подхвърляше: „Клетият дявол, какви изгледи

имаше той да играе срещу противник като мен? Аз можех да го победя с бастун

вместо с щека.“ Мат възхваляваше себе си до небесата и колкото повече пиеше,

толкова повече се разрастваше неговата суетност, докато взе да му се струва, че

цялата стая е бръмнала от гласове, които до един го славят със сладки като мед, неискрени ласкателства. Собственият му език се присъедини към този хвалебствен

химн, светлината блестеше наоколо като хиляди свещи, запалени в негова чест,

сърцето му преливаше от задоволство и възторг. Никога още не беше постигал такъв

триумф; той смяташе себе си за най-добрия играч на билярд в Ливънфорд, в

Шотландия, в цяла Великобритания; не е лесна работа да направиш петдесет точки

току-така; защо са искали да го унизят, като го натикат в някаква си кантора, когато той можеше така чудесно да играе билярд?

Внезапно, когато беше стигнал върха на тържеството си, променливата

благосклонност на тълпата се изпари; между двама новодошли — един ирландец,

копач, и един зидар — избухна разгорещен спор и общото внимание се отклони от

Мат и се съсредоточи върху двамата нови герои; компанията се зае да подстрекава

ту единия, ту другия с надеждата да предизвика сбиване. В края на краищата той

ги беше почерпил само по една бира, а славата струва повече и почти веднага Мат

се видя самичък в един ъгъл без приятели и забравен. Малко остана да зареве от

отчаяние при тази неочаквана промяна в положението; той си помисли, че с него

винаги става все същото нещо, че никога не успява да се задържи на средата на

сцената достатъчно дълго, че винаги го изблъскват на заден план много по-рано, Страница 153

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

отколкото би желал. Искаше му се да изтича подир тях и да си възвърне

непостоянното им благоволение, да закрещи: „Вижте! Аз съм човекът, който направи

петдесет точки! Не ме забравяйте! Аз съм великият играч на билярд! Съберете се

пак около мене! Всеки ден няма да видите играч като мене!“ Ядът му нарасна,

неусетно премина в обида, той обърна с негодувание две големи чаши уиски, сетне

навъсено обгърна всички с последен възмутен поглед и напусна кръчмата. Никой не

забеляза излизането му.

Вънка тротоарите леко се поклащаха под краката му и се движеха като

палуба на параход при малко вълнение; въпреки това Мат ловко нагоди равновесието

си към слабото равномерно поклащане тъй, че тялото му се олюляваше леко от

страна на страна, но успяваше да запази изправеното си положение. Това весело

движение го очарова и успокои засегнатото му самолюбие. Когато пресичаше Хай

Стрийт, дойде му на ума, че със сръчното си маневриране между заплетените

препятствия на тази непрекъснато променяща се плоскост той извършва бележит

подвиг, който се равнява може би на славното постижение в билярда.

Струваше му се, че още не е късно, и той се опита с голяма мъка да

разбере колко е часът по осветения циферблат на градския часовник; широко

разкрачен, с отметната назад глава, той се бореше с неразгадаемите измерения на

времето и пространството. Острият връх на кулата леко се олюляваше и клатушкаше

в съответствие с люшкането на земята, стрелките не личаха, но Мат реши, че е