Unknown - i 3e0c0223816db71f

— Вие сте попаднали в порядъчни гробища.

Обзе го безгранично презрение и погнуса към Ливънфорд. Какъв интерес

можеше да представлява такъв град за един обигран човек като него, който

познаваше света от вертепите на Баракпор до бар „Одеон“ в Париж?

Изпаднал в мрачно настроение, Мат влезе в друга кръчма на ъгъла на Чърч

Стрийт и Хай Стрийт. Обаче тука лицето му веднага се проясни. Това заведение

беше топло, добре осветено и изпълнено с оживена глъчка; блясъкът на огледалата

и на кристалните чаши се отразяваше в безчетни искрящи светлинки; пирамиди от

бутилки с многоцветни етикети се издигаха зад тезгяха, а през полудръпнатите

завеси той видя в съседната стая гладкото зелено сукно на билярдна маса.

— Дайте ми чаша „Мак-Кей“ — внушително заръча Мат. — Аз пия само „Джон

Мак-Кей“ и нищо друго!

Пълна, розова жена с тежки обици от черен кехлибар изпълни поръчката му

с изящни движения. Матю се възхищаваше на извивката на кутрето й, когато му

наливаше питието, смятайки това за връх на изискаността и при все че тя имаше

вид на омъжена жена, любезно й се усмихна. Той беше такъв покорител на женски

сърца! Трябваше да поддържа славата си на всяка цена!

— Колко хубаво и уютно е у вас — високо забеляза той. — Напомня ми бар

„Спиноза“ в Калкута. Не е толкова просторно, но почти също така приятно! —

Разговорите наоколо стихнаха и усетил, че всички го гледат, Матю с вид на

познавач отпи малко уиски, сякаш за да го прецени, и продължи: — Но там не ти

поднасят хубаво уиски! Освен ако си отваряш очите! Слагат му много син камък.

Като на оня джин в Порт Сайд, който ти взима здравето. Няма нищо по-хубаво от

Страница 151

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

истинския „МакКей“. — За негово удоволствие наоколо му започнаха да се трупат

хора; измежду насъбралите се един английски моряк го бутна свойски с лакът и

прегракнало рече:

— И ти ли си бил там, мой човек?

— Току-що се връщам! — с готовност отговори Мат и пресуши чашата си. —

През морето направо от Индия.

— И аз също — додаде морякът, загледал Матю със скована важност, след

това тържествено му стисна ръка, сякаш фактът, че двамата се бяха върнали от

Индия ги правеше братя за вечни времена. — Страхотна жега е там, нали, мой

човек? Толкова ожаднях от нея, че още не ми е минало.

— Намокри си гърлото за мое здраве!

— Не-е! Ти ще пиеш едно от мене!

Двамата подхванаха дружески спор и най-сетне хвърлиха ези-тура.

— Хубава госпожо — извика Матю, отправил убийствен поглед към дебелата

келнерка. Той бе спечелил и морякът поръча по чаша за всеки от малката компания.

— Винаги печеля пред дамите — изкиска се Матю. Той се радваше, че е

спечелил, а морякът, в изблик на пиянска щедрост, се радваше, че е загубил.

Докато пиеха, двамата се надпреварваха да разказват изумителните си преживелици, а другите слушаха със зяпнала уста разсъжденията им за комарите, мусоните,

баровете, базарите, корабните сухари, пагодите, свещените и несвещените крави, за фигурите и анатомическите потайности на арменките. Приказките им се лееха със

същото изобилие, както и уискито, докато морякът, който беше много по-напред с

пиенето, започна да говори несвързано и плачливо, а Мат, който тепърва бе в

началото на нощните си забавления, възгордян от чувство на собствено

достойнство, взе да търси някакво извинение, за да се отърве от него.

— Какво може да прави човек в този полумъртъв град? — извика той. — Не

можете ли да измъдрите нещо по-интересно? — Тези хора не принадлежаха към

обществото, в което се беше движил преди отиването си в Индия и никой не го

познаваше; щом вече не знаеха, че е родом от старото им градче, Мат предпочиташе

да го смятат за чужденец, за някой виден космополит.

Те не можеха да измислят нищо достойно за него и се смълчаха, докато

най-сетне някой предложи:

— Какво ще кажете за една игра билярд?

— А, една игра билярд — рече многозначително Мат, — това е нещо по моята

специалност.

— Билярд ли! — изрева морякът. — Виж, там ме бива! Аз ще играя, с когото

искате, на… колкото искате… до… докато… аз… — Гласът му премина в лигав пиянски

брътвеж. Матю го погледна с безразличие.

— Вие сте шампион, нали? Чудесно. Готов съм да играя с вас до петдесет

точки по на една лира — предизвика го той.

— Дадено! — викна морякът. Той загледа Матю с притворени клепки и