Unknown - i 3e0c0223816db71f

задавяха. — Аз го обичам, но той не ме обича. Той ме нарече грозна кучка. Той се

опита да ме… да ме изнасили. О! Това ще ме съсипе, Мама. Аз исках той да го

направи, само да ме обичаше. Аз исках — повтори Агнес, изпаднала в истерия. —

Трябваше да ти кажа. Аз съм по-лоша от Мери! Ах, да можех да умра!

Агнес отметна глава и безумно се втренчи в госпожа Броуди. Очите на

двете жени се срещнаха и погледите им се сляха в тъп ужас на отчаяние, после

устните на Мама странно се сгърчиха, устата й се изкриви настрана, тя се помъчи

да заговори, но не можа и с несвързан вик безпомощно падна на стола си. Агнес не

сваляше очи от безжизнената фигура и в погледа й бавно се появи страх, мислите й

постепенно се откъснаха от собствената й скръб.

— Лошо ли ти е? — сепна се тя. — О! Не мислех, че това ще те сломи.

Самата аз съм тъй разстроена, че съвсем не помислих колко много може да те

засегне всичко това. Да ти донеса ли нещо?

Очите на Мама търсеха нейното лице, но тя все още не говореше.

— Как мога да ти помогна? — отново извика Агнес. — Изглеждаш толкова

Страница 149

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

зле, че ме е страх. Да ти донеса ли малко вода… да извикам ли лекар? Кажи ми

нещо.

Най-после Мама проговори:

— Мислех, че моето момче ще отиде с тебе да се моли на господа — пошепна

тя с променен глас. — Молих се това да стане.

— Ах, не говори така! — възкликна Агнес. — Трябва да дойдеш малко да си

полегнеш. Ела и полегни, докато ти поолекне!

— Нещо ме гори в гърдите — рече отпаднало Мама. — Сигурно защото сърцето

ми се къса. Искам да си легна. Искам да бъда сама на тихо в тъмнината.

— Да ти помогна тогава — извика Агнес, хвана я за отпуснатата ръка,

вдигна я на крака и без всяка съпротива от нейна страна я заведе горе в спалнята

й. Там Агнес я съблече и й помогна да си легне. — Какво друго мога да направя за

тебе? — попита тя накрая. — Искаш ли грейката?

— Само ме остави — отговори Мама, легнала по гръб и загледана направо

нагоре. — Ти постъпи много мило, като ми помогна, но сега искам да остана сама.

— Нека поседя малко с тебе! Не искам още да си отивам.

— Не, Агнес! Искам да си вървиш! — каза госпожа Броуди с равен,

безизразен глас. — Искам да остана на тъмно. Изгаси газа и ме остави, остави ме

сама.

— Не е ли по-добре да оставя газа поне мъничко да гори? — настояваше

Агнес. — Въпреки всичко, което се случи, не мога и да помисля да си отида сега.

— Искам да бъде тъмно — заповяда госпожа Броуди, — искам да бъда сама.

Агнес понечи да заговори, но доловила безполезността на всякакви

възражения, погледна за сетен път неподвижната фигура на леглото; след това

изпълни заповедта и изгаси светлината. Оставила стаята в тъмнина, тя мълком

напусна къщата.

>>

IX

Когато затвори вратата пред Мама и леко изтича по стъпалата, Матю беше в

много весело настроение, а когато многозначително се усмихна, престореното

смирение изчезна от лицето му като маска.

— Ето как трябва да се обработва старата! Остроумно! И майсторски

изпълнено — засмя се той полугласно. — Не е лошо за първи път.

Матю беше горд с постижението си и бе обзет от приятното предчувствие за

още по-голяма сполука следващия път, уверен, че Мама трябва да има скътана на

сигурно място някоя порядъчна сума. Стига да я поиска и ще бъде негова!

Няколкото шилинга, които бе получил от залагането на часовника й, бяха го

възмутили, понеже бе смятал, че часовникът струва значително повече; но сега, когато имаше в джоба си няколко лири, неговият престиж и добро настроение бяха

възстановени. „Стига да имам пари в джоба — весел си рече Мат — и аз съм добре.

Зная как да се забавлявам с тях!“

Светлините на града мъждукаха примамливо. След Калкута, Париж и Лондон

Ливънфорд щеше да му се види съвсем жалък, но тъкмо това чувство на презрение го

изпълни с възхитително уважение към себе си. Той, светският човек, щеше да им

покаже, тази вечер едно-друго в града; да, дявол да го вземе, той щеше да им

покаже какво значи сензация! При тази мисъл от него се изтръгна ликуващ гърлест

смях и той нетърпеливо се огледа. Както вървеше с отмерени крачки, на другата

страна на улицата смътно му се мярна движеща се фигура на някаква жена; след

като изпрати с поглед неясния й силует, Мат похотливо си рече:

— От тази не можеш да очакваш много нещо, много бърза. Какво ли я кара