Unknown - i 3e0c0223816db71f

нея“, а когато най-после отново спечелваше благоволението му, в това, че беше

„добре с нея“.

— Ние никога вече няма да сме скарани, нали, скъпи? — отвърна тя нежно.

— Да, Мама — съгласи се Мат и направи внушителна пауза, преди небрежно

да забележи: — Ние с Агнес отиваме на молитвеното събрание довечера.

— Това е чудесно, Мат — пошепна госпожа Броуди.

— Той положително беше се поправил! — Колко се радвам! Ах, да знаеш

колко ми се иска да дойда с вас двамата! — Тя плахо замълча. — Но… аз… аз

смятам, че бихте предпочели да сте сами. Няма защо да ви преча.

— Може да е по-добре така, Мама — рече той с молба. — Нали знаеш…

Мама погледна стенния часовник и видя, че е осем без четвърт. Тя много

Страница 147

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

съжаляваше, че трябва да прекъсне този задушевен разговор, но с истинско

себеотрицание и с не дотам нещастна въздишка рече:

— Като че ли вече наближава осем. Ще трябва да тръгваш, инак ще

закъснееш — и понечи да стане.

— Само една минутка, Мама!

— Да, мили!

— Исках да те помоля за още едно нещо! — Той се поколеба и я погледна

прочувствено, като смяташе, че е стигнал до най-важната от свое гледище точка на

разговора. — Мама! — промърмори той нерешително.

— Какво има, Мат, мили?

— Виж какво, Мама! Защо да не бъда честен спрямо теб? Аз се държах като

ужасен прахосник — призна той. — Хората използуваха щедростта ми. В момента

нямам никакви пари. Как мога да изляза с Агнес с празни джобове? — Той говореше

с тон на човек, станал жертва на собственото разточителство, който се срамува от

думите си. — Свикнал съм да имам винаги пари в себе си. Чувствувам се толкова

незначителен, като нямам пари, особено когато съм с дама и току-що съм се

завърнал в родния си град. Не би ли могла да ми помогнеш, Мама, докато стъпя

отново на крака?

Тя веднага разбра, че искането му бе във висша степен основателно. Била

е права, като е смятала, че нейното момче, свикнало с разточителното висше

общество, не можеше да се покаже в Ливънфорд без пукната пара; още по-малко би

могъл да се срещне с госпожица Мойр в такова затруднено парично положение. В

опиянението на новото сближение със сина тя забрави всяка предпазливост и с

велика самопожертвувателност мълком стана, отключи своето чекмедже и извади от

него квадратната кутия, съдържаща събраните спестявания за първата вноска за

изплащане на тежкия дълг. Тя погледна Матю с обожание, без да мисли за бъдещето, помнейки само, че беше майка на този любещ и предан син.

— Това е всичко, което имам, Мат — рече тя сериозно, — с мъка съм го

спестила за една извънредно важна и наложителна цел. Но ще ти дам малко от тези

пари.

Очите му блеснаха, когато майка му отвори кутията и извади една лира.

— Вземи я, за да имаш нещо в джоба, синко — промълви тя, хванала

банкнотата в протегнатата ръка със смекчен от обич израз на състареното си лице, навела прегърбената си фигура малко към него. — Давам ти я на драго сърце. Тя е

твоя! — В тази жертва имаше върховна и трогателна красота.

— Колко пари имаш всичко? — простодушно запита Матю, стана и се приближи

до нея. — Без съмнение много.

— Тука има около три лири — отговори госпожа Броуди, — а колко трудно

беше за мен да ги спестя! Ние сме в много лошо положение сега, Мат… по-лошо,

отколкото би могъл да си представиш. На края на месеца ще ми трябва и последното

пени от тези пари.

— Мама! Дай аз да ти ги пазя — взе да й се умилква Мат. — Ще ги пазя до

края на месеца. Няма да ги похарча. Защо да не ги държа в джоба си, вместо да ги

заключваш в тази стара тенекиена кутия. Какво смешно място за пазене на пари! —

Той каза това тъй, че самата мисъл, да се държат пари в тая кутийка, като че ли

изглеждаше комична. — Ще бъда твой банкер, Мама! За мене ще е хубаво да

чувствувам, че имам на какво да разчитам, дори и тези пари никога да не ми

дотрябват. Само като знам, че са у мене, ще се чувствувам по-спокоен. Хайде,

Мама! Какво е една лира за човек като мене. — И Мат усмихнато протегна ръка.

Мама го гледаше със смътно, плахо съмнение в очите.

— Само да знаеш колко е важно за мене да имам тези пари на края на

месеца — рече със заекване тя. — Не знам какво ще стане, ако ги нямам.

— Ще ги имаш — увери я Матю. — Тревожиш се за всяко нещо! Остави тази

работа на мене. Аз съм не по-малко сигурен от Английската държавна банка!