Unknown - i 3e0c0223816db71f

— Съжалявам, че закъснях, мила Мамо. Надявам се, че не съм ти създал

тревоги.

Тя го погледна загрижено.

— Наистина, тревожех се за тебе, Мат! Не знаех къде си отишъл!

— Зная — отвърна Матю с понижен глас. — Постъпих много необмислено.

Струва ми се, че съм поотвикнал от живота тука. Може да съм станал малко нехаен, откакто заминах за чужбина, Мама, но ще се поправя заради тебе.

— Съвсем не си нехаен — извика тя — освен към самия себе си. Защо не се

прибереш да се нахраниш? Закусил ли си?

— Не — отговори Мат, — не съм, обаче сега съм страшно гладен. Имаш ли да

Страница 145

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

ми дадеш нещо да ям?

Тя беше трогната, тя беше убедена, въпреки изпълнения с униние ден, че

това беше отново нейният син, смъкнал от себе си обвивката на порочните

преживелици в Индия.

— Мат! — сърдечно му рече тя. — Бива ли дори да питаш такова нещо! В

тази минута вечерята ти е във фурничката. — Мама изтича при печката и

тържествено извади от фурната дебел резен пушена риба с млечен сос — гозба,

която Мат особено много бе обичал в миналото. — Почакай само половин минутка —

извика тя — и ще приготвя всичко за тебе.

Баба Броуди беше се качила в стаята си, но Неси седеше до масата и

пишеше домашните си. Въпреки това за няколко мига Мама постла бяла покривка на

половината маса и я нареди с всичко необходимо за една апетитна вечеря.

— Ето на — рече тя, — нали ти казах, че ще стане веднага. Никой не може

да направи нещо за тебе, както родната ти майка. Сядай, Мат, да видим ти, какво

можеш да направиш.

Той вдигна с благодарност очи към нея и наведе глава.

— Ах, Мама, ти си твърде добра към мен! Аз не заслужавам. Все едно, че

ми сипваш огън на главата, след като се държах така спрямо тебе. Но това

наистина изглежда вкусно, нали?

Госпожа Броуди щастливо кимна с глава, жадно наблюдавайки как той

придърпа стола си, седна и започна да яде бързо на големи залъци. „Бедното

момче, трябва да е гладувал“ — мислеше тя, докато сочните бели късчета риба като

омагьосани се топяха пред беззвучната и неотстъпна атака на неговите нож и

вилица. Неси, която смучеше огризка от молив на другия край на масата,

наблюдаваше Мат над книгата си с по-друго чувство.

— Някои хора са по-щастливи от другите — забеляза тя завистливо. — За

нас нямаше пушена риба тази вечер.

Мат я погледна с обиден вид, след това внимателно сложи в устата си

последното голямо парче.

— Да бях знаял, Неси — отвърна той, — щях да ти предложа малко. Защо не

ми каза по-рано?

— Не бъди такава егоистка, момиче — рязко възкликна Мама. — Яла си

достатъчно и предостатъчно и знаеш това. Брат ти има нужда от малко по-силна

храна сега. Той е прекарал тежки дни напоследък. Гледай си уроците. Ето, Мат, опитай тези курабийки от овесени ядки.

Мат вдигна топъл поглед към Мама, за да й благодари, и продължи да яде.

Тя беше във възторг от държането му и вече съвсем беше забравила загубата на

часовника; гледаше сина си благо и радостно и всяка хапка, която той слагаше в

устата си, и доставяше безкрайно удоволствие, сякаш усещаше с безгранична

наслада вкуса на поглъщаната от него храна в собствената си уста. Тя забеляза

със съчувствие, че по лицето му имаше мръсни петна; изумена от собствената

проницателност, тя се досети, че се е промъквал през прашен жив плет, че се е

крил вънка от баща си. Това я засегна тъй силно, че благостта отстъпи прел

желанието й да го закриля; той беше отново нейното момче и тя искаше да го скрие

и защити от света.

— Услади ли ти се, синко? — запита го Мама най-после, зажадняла за

неговата похвала. — Толкова много се старах. Знаех, че винаги си обичал тия

неща.

Мат млясна.

— Чудесно беше, Мамо! По-хубаво от всички сосове с подправки, които, ща

не ща, трябваше да ям там в Индия. Уверявам те, че ми липсваха твоите гозби.

Откакто заминах, нито веднъж не съм ял такова вкусно ястие.

— Вярно ли, синко! — възкликна тя. — Радвам се, че е така. Сега, искаш

ли още нещо?

С крайчеца на очите си Мат видя на бюфета чиния с дребни ябълки и

предположи, че Мама ги е купила за него. За миг той я загледа замислено.

— Струва ми се, Мамо, че бих хапнал една ябълка — рече той простичко,

като човек с чисти помисли.

Госпожа Броуди беше възхитена, че е предугадила желанието му и веднага

сложи пред него чинията.

— Точно това си мислех. Поръчах ги на момчето тази сутрин — рече тя