Unknown - i 3e0c0223816db71f

Той извади парите от отворената кутия, като не спираше многословно да я

успокоява.

— Нали няма да оставиш своя Мат да ходи като просяк, Мама? — Той чак се,

засмя на тази мисъл. — Всеки джентълмен трябва да има нещо да му дрънка в джоба, за да не губи самоувереност. Всичко ще е наред, Мама — продължи Мат и се измъкна

в хола. — Аз ще имам грижата! Не ме чакай довечера, вероятно ще закъснея!

Той излезе, махна й още веднъж весело с ръка и Мама остана сама, с

отворената празна кутия в ръцете си и втренчила поглед в затворилата се зад Мат

входна врата. Тя въздъхна мъчително, а пианото все дрънчеше в ушите й с

престорена живост. Тя безразсъдно потисна събудилия се пак спомен за изчезналия

часовник и зародиша на съмнението, че може би не е било разумно тъй лесно да му

позволи да вземе парите. Не, Мат беше добро момче! Той отново принадлежеше на

нея и взаимната им любов щеше да преодолее всички пречки и да победи всички

мъчнотии. Сега той отиваше на богослужение заедно с една добра християнка.

Сърцето й пак се изпълни с щастие и тя се върна в кухнята, доволна от това,

Страница 148

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

което бе сторила.

Госпожа Броуди седна, загледа се в огъня и със замислена усмивка си

спомни колко нежен беше Мат към нея.

— Много му се услади рибата на момчето — промърмори тя. — Трябва да му

сготвя и други вкусни гозби.

После, тъкмо когато се канеше да извика Неси да продължи да учи, чу се

кратко и рязко иззвъняване. Мама се стресна и скочи: беше твърде късно за

обикновено посещение. Матю имаше ключ, не можеше да е той. „Напоследък се

тревожа и от най-малкото нещо“ — помисли тя и предпазливо отвори вратата. Слабо

осветена от мъждивата лампа в антрето, пред нея стоеше госпожица Мойр.

— О! Аги, миличка, ти ли си? — извика Мама с известно облекчение,

притиснала ръка към гърдите. — Много се уплаших. Ти си се разминала с Матю само

за няколко минутки.

— Мога ли да вляза, госпожо Броуди?

Мама отново се стресна. Нито веднъж от три години насам Агнес не беше я

наричала тъй, нито бе й говорила с такъв чудноват, неестествен глас.

— Влез… разбира се, можеш да влезеш, но… нали ти казвам, че Матю отиде

да те вземе.

— Ако обичате, бих искала да поговоря с вас!

Мама изумена я пусна вътре и Агнес влезе със замръзнало лице. Двете

отидоха в кухнята.

— Какво е станало, миличка? — плахо запита Мама. — Не мога нищичко да

разбера. Мат отиде да те вземе. Да не би да си болна?

— Много съм добре, благодаря ви — отрониха скованите устни на госпожица

Мойр. — Знаете ли, че… че Матю е идвал днес да ме види? — Тя изрече името му с

крайно затруднение.

— Да! Току-що ми каза. Той отиде да те заведе на молитвеното събрание;

Мат отиде да те вземе — тъпо и механично повтори госпожа Броуди със свито от

болезнен страх сърце.

— Това е лъжа! — възкликна Агнес. — Не е тръгнал да ме вземе, нито пък

има намерение да ходи на някакво събрание.

— Какво?! — заекна Мама.

— Каза ли ви той какво се случи днес? — попита Агнес, седнала съвсем

изправена и загледана пред себе си със студен поглед.

— Не! Не! — пропелтечи Мама. — Каза ми, че не можел още да говори за

това.

— Напълно му вярвам — извика с горчивина Агнес.

— Че какво е станало? — изхленчи госпожа Броуди. — Кажи най-сетне, за

бога!

Агнес замълча за миг, после бързо пое дъх, за да събере смелост за

предстоящото й унижение.

— Когато дойде, от него миришеше на спирт, всъщност, може да се каже,

беше доста пийнал. Въпреки това аз се зарадвах да го видя. Влязохме в стаичката

зад дюкяна. Той изрече куп глупости… а после се опита да поиска от мен… да

поиска от мен пари назаем. — Агнес изхлипа без сълзи. — Щях да му дам, но

виждах, че само ще ги изхарчи за пиене. Когато му отказах, той ме наруга с

ужасни думи. Той ме напсува. Каза, че съм била… — Тя съвсем загуби

самообладание. От големите й очи рукнаха сълзи. Пълните й гърди се задушаваха от

силни ридания; широката й уста се разкриви от грозна гримаса. Обезумяла от

скръб, тя се хвърли в краката на госпожа Броуди. — Но това не беше всичко —

извика тя. Трябваше да вляза за минутка в дюкяна. Когато се върнах, той се

опита… той се опита да ме оскърби, Мама. Трябваше да се боря с него. О! Ако беше

мил към мене, щях да му дам, каквото искаше. Не ме е грижа дали съм честна, или

не. Щях да му дам, каквото искаше. Щях да му дам! — изкрещя Агнес. Ридания я