Unknown - i 3e0c0223816db71f

да тича така? — Мат не знаеше, че това беше Агнес Мойр, която отиваше при майка

му.

Той ускори крачките си в обгърналата го като плащ тъмнина, наслаждавайки

се на този мрак, който го караше да се чувствува по-смел, по-предприемчив,

отколкото посред бял ден. Що за младеж е бил едно време, да се бои от тази

възбуждаща тъма? Това е времето, когато човек се събужда, когато може да се

повесели! В паметта му живо възкръснаха разгулните нощи, прекарани в Индия;

когато пробудените спомени изостриха желанията му, той промърмори:

— Това бяха нощи. Имаше какво да се види. Аз пак ще отида там. Бога ми!

— Той весело се шмугна в първата кръчма на улицата.

— Джин и горчивка — извика Мат с тон на опитен човек и хвърли на тезгяха

банкнота от една лира. Когато му подадоха чашата, той я изпи на един дъх и

одобрително поклати глава с вид на познавач. Взел в ръка втората чаша, Мат

прибра рестото, бутна го в джоба, юнашки накриви шапка и огледа кръчмата.

Той равнодушно забеляза, че това бе неугледно заведение с опушени

червени стени, лошо осветление, мръсни плювалници и дървени стърготини на пода.

Боже! Стърготини на пода след разкошния, дебел мек килим, в който така

Страница 150

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

съблазнително, бяха потъвали краката му в онова заведенийце в Париж. Въпреки

поръчката в джина нямаше горчивка. Нямаше значение, това беше само началото!

Неговата първа и неизменна стъпка при тези весели излети бе да гаврътне набързо

няколко чаши.

— Като му дръпна мъничко — казваше той, — пред нищо не ми мига окото.

Е-хей! Тогава съм истински дявол.

Докато не чуеше леко бръмчене на чекрък в главата, не му достигаше

енергия, решителност, дързост, защото въпреки големите приказки в сърцето си Мат

беше все същият малодушен, нерешителен слабак, както и преди, и имаше нужда от

това притъпяване на чувствителните си сетива, за да може да се наслаждава с

пълна самоувереност. Впечатлителната му натура лесно се поддаваше на безпътните

подтици на алкохола, под негово влияние смелите му мечти и нескромни копнежи се

превръщаха в действителност, тъй че с всяка следваща чаша той придобиваше все

по-високомерен вид, започваше да се държи с все по-неустрашима

предизвикателност.

— Ще има ли нещо интересно в тази дупка довечера? — запита той

снизходително кръчмаря (това беше една от онези кръчми, където по необходимост

кръчмарят е едър, силен мъжага). Кръчмарят поклати ниско остриганата си глава и

любопитно огледа клиента, като се чудеше кое ли може да е това конте.

— Не — предпазливо отвърна той, — мисля, че не. Миналия четвъртък в

залата на общината имаше концерт на занаятчийския оркестър!

— Божичко! — изкикоти се Матю. — Да не би да наричаш това развлечение!

Нямате никаква култура тук. Не знаеш ли някое уютно заведенийце, където може да

се потанцува и където има някое и друго позасукано девойче? Нещо от по-горна

ръка?

— Тука няма да намерите такова нещо — отвърна отсечено кръчмарят,

избърса тезгяха с парцал и намръщено добави: — Вие сте попаднали в порядъчен

град.

— Зная, как не! — безцеремонно извика Мат и обгърна с поглед единствения

друг посетител в заведението, някакъв работник, който седеше пред чаша бира на

пейката до стената и вторачено го наблюдаваше. — Зная, как не! Тоя град е

най-мъртвото, най-лицемерното петно на картата на Европа. Да, ако бяхте видели, каквото съм видял аз. Бих могъл да ви разправя такива неща, че да ви настръхнат

косите. Но има ли полза? Та вие не можете да различите бутилка „Помрой“ от

френски корсет. — Той високо се изсмя на собствената си духовитост, гледайки

скептичните лица на другите двама с нарастващо веселие, след това неочаквано, макар и доволен от произведеното впечатление, разбра, че тука не може да очаква

никакви други развлечения или приключения, кимна с глава, бутна шапката си на

една страна, запъти се към двукрилата врата и без да бърза, излезе в нощния

мрак.

Матю закрачи бавно по Чърч Стрийт. Прекрасното усещане на неясно

замайване вече започваше да лази зад ушите му и да прониква в мозъка. Обзе го

безгрижно чувство на доволство; искаше му се да има светлини, компания, музика.

Той погледна с отвращение тъмните, затворени с капаци витрини и малкото бързащи

минувачи и подигравателно имитирайки последната забележка на кръчмаря,

промърмори на себе си: