Unknown - i 3e0c0223816db71f

люшкаща се глава и се залови да обяснява с несвързани, но несъмнено цветисти

изрази, че по-скоро ще се съгласи да го направят на туршия, отколкото да се

отметне от думата си. — Къде са парите? — тържествено запита той накрая.

И двамата извадиха залога и на зрителя, който пръв бе предложил играта,

бе оказана честта да го пази; тъй като никой никога не бе играл тук на такава

нечувана сума — цялата компания, в най-голямо възбуждение, безредно нахлу подир

тях в билярдната зала и играта започна.

Матю, свалил сакото си и придобил вид на непобедим майстор, пристъпи към

масата. Беше напълно убеден, че е добър играч, понеже усърдно се беше упражнявал

в Калкута, често дори и денем, когато трябваше да седи на стола си в кантората, и разбираше с вътрешно самодоволство, че в сегашното си състояние противникът му

не можеше да се мери с него. Той огледа щеката си като истински професионалист, натърка я с креда и с пълното съзнание, че е център на общото възхищение на

насъбралите се, откри играта, но не сполучи да остави червената топка в

неприкосновеното поле. Противникът му с леко олюляване плесна топката си на

масата, бързо се премери и здраво я удари с щеката. Неговата топка удари

червената със страшна сила, продължи неотстъпно да я преследва по цялата маса

през сложна плетеница от остри и тъпи ъгли и най-после падна след нея на дъното

на дясната дупка. Тълпата гласно изрази одобрението си за този изключително

щастлив удар. Морякът се обърна, опря се на масата, важно се поклони и

тържествуващо извика на Матю:

— Какво ще кажеш за това, мой човек? Кой е пиян, а? Не ти ли казах, че

ме бива? Видя ли какъв удар! Идущия път ще ти направя карамбол. — Той се канеше

да спре играта, за да анализира задълбочено достойнствата на чудесния си удар и

да обясни надълго и широко как го е постигнал, но след кратко увещаване успяха

да го накарат да продължи. При все че поднови играта с вид на победител,

следващият му удар съвсем не беше толкова сполучлив, защото топката му, силно

ударена изотдолу, игриво заподскача по сукното, пътем прескочи ръба на масата и

Страница 152

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

с глухо бумтене тупна на дървения под всред още по-гръмки и продължителни

ръкопляскания от онези, които бяха поздравили предишния удар.

— Какво ми се полага за това? — запита морякът с глупав вид

присъствуващите.

— Един ритник по задника! — извика някой отзад. Морякът тъжно поклати

глава, но всички други се изсмяха; дори и дебелата келнерка, извила врат, за да

разбере причината на веселбата, неволно се изкиска, но веднага уплашено се

сепна, прикрила бързо веселието си с по-скромно покашлюване.

Редът беше на Матю и при все че топките се намираха в изгодно положение,

той започна да играе с голяма предпазливост, лесно направи три карамбола и мина

край червената топка. След това вкара серия червени в средната дясна дупка

толкова точно, че при всеки удар топката се връщаше с бавна, безпогрешна

прецизност на мястото си в долната половина на масата. Зрителите затаиха дъх със

задълбочено и почтително внимание, докато той продължаваше да печели точки. В

ярката светлина белите му месести ръце плуваха над гладкото сукно като бледи

амеби в зелен вир. Той допираше щеката леко и нежно като жена; изпитият алкохол

го правеше непоклатим като скала. Това беше най-голямата радост, която можеше да

му предложи животът: не само да блесне със съвършеното си хладнокръвие и

майсторско умение пред тези хора, но и да привлече смесеното им възхищение и

завист. Лекомислената му суетност жадно поглъщаше хвалебствията.

Когато направи тридесет и девет, Мат многозначително спря, натърка пак

щеката си с креда и явно пренебрегвайки един лесен удар на топката, спряла току

пред една дупка, нарочно се залови за дълъг и сложен страничен карамбол. Сполучи

да го направи и с три нови бързи удара допълни недостигащите до петдесет точки.

Буря от одобрителни възгласи изпълни стаята.

— Продължавайте, господине! Не спирайте! Покажете ни какво можете да

направите!

— Кой е той? Този човек е истинско чудо!

— Почерпете ни по една бира, господине. Тази победа заслужава!

Но Матю с престорена високомерна отпуснатост, отказа да продължи, прибра

в джоба печалбата си и хвърли щеката на стойката; сега, след като си беше

спечелил слава, страхуваше се да не я опетни. Всички се струпаха около него,