Unknown - i 3e0c0223816db71f

точно десет, и остана безгранично доволен от съобразителността си, когато след

един миг часовникът удари десет пъти. Мат отброяваше мелодичните удари с

дълбокомислени обяснителни ръкомахания, сякаш сам той беше камбаната.

Дори и в такъв скучен град като Ливънфорд бе още твърде рано за него да

се прибере. Човек като Матю Броуди да се върне у дома в такова време, в десет

часа когато си лягат децата? Невъзможно! Той пъхна ръка в джоба на панталоните и

доловил успокояващото шумолене на една еднолирова банкнота и звънтенето на

сребърни монети, нахлупи шапката по-ниско на главата си и отново пое надолу по

улицата. По улиците имаше отчайващо малко хора. В един истински град би знаял

какво да прави: най-лесното нещо в света беше да се качи на файтон и с

многозначително намигане да каже на файтонджията да го закара при _бона робас_*; трябваше само да се излегне удобно и да си пуши пурата, докато дръгливите кранти

благополучно го замъкнат на местоназначението. Но тука нямаше файтони, нямаше

оживление, нямаше жени. Единственото момиче, което бе забелязал и на което беше

галантно заговорил, избяга от него в такава паника, сякаш бе го ударил, и той

проклинаше града за неговата креслива, еснафска благочестивост, кълнеше накуп

цялото женско население за почтения му навик да си ляга рано, за злощастната

непокътнатост на целомъдрието му. Мат приличаше на ловец, който преследва дивеча

толкова по-упорито, колкото повече плячката се изплъзва от ръцете му; той се

клатушкаше нагоре и пак надолу по Хай Стрийт в безплоден опит да намери начин да

победи започналото да го обхваща мрачно настроение на пиянско униние. Най-после, когато почувствува, че трябва да влезе още в някоя кръчма, за да удави мъката на

своята несполука, изведнъж си спомни нещо. Мат рязко се спря, плесна се

невъздържано по бедрото за необяснимата грешка на паметта си и по лицето му

бавно плъзна усмивка, когато си спомни за тази къща на Коледж Стрийт, която на

младини винаги бе бързал да отмине с отвърнат настрана поглед и затаен дъх. За

тази висока, тъмна и тясна къща, втисната между представителството на Клайдската

фабрика за конфекция и жалката заложна къща в подножието на „Канала“, от време

на време, подобно на малки водни кръгове по гладката, безупречна повърхност на

ливънфордската почтеност се бяха ширили слухове, приписващи й тайнствената

репутация — нещо, което многознаещата младеж на града мълчаливо приемаше за

сведение. Пердетата в нея бяха винаги спуснати и никой не влизаше там денем, но

вечер се появяваха загадъчни светлини, чуваха се стъпки на влизащи и излизащи

хора, понякога се долавяше музика. Едно подобно зло, колкото и да беше забулено, трябваше отдавна да бъде премахнато в такъв древен и почтен град, но, изглежда, някаква покровителствена ръка беше се простряла над тази къща и не узаконяваше, а по-скоро прикриваше безобидното й и безнравствено съществуване; злонамерени

личности дори намекваха, че известни общински съветници и видни граждани нерядко

намирали случай да използуват това място за срещи, разбира се, по един крайно

сдържан и благовъзпитан начин.

[* Хубавите неща. — Б.пр.]

— Ето къде ще намериш убежище, Мат. Ще видиш дали си бил прав, или не.

Често си се чудил какво има в тая къща, сега ще видиш — промърмори той на себе

си с възхищение и се заклати към Коледж Стрийт, твърдо решил да изследва

ужасите, пред които беше изтръпвал като неопитен младеж. Изведнъж

обстоятелството, че се е запътил към публичен дом в Ливънфорд, му се видя като

най-комичната шега, която можеше да си представи, и той избухна в гръмогласен

смях тъй, че трябваше да се спре и безпомощно да се облегне на една стена,

целият разтърсен от глупав кикот, със стичащи се по лицето сълзи на веселие.

Страница 154

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

Когато отново бе способен да върви, потискащото го допреди няколко мига униние

беше се стопило и Мат реши с приятно вътрешно задоволство, че се забавлява

безкрайно повече, отколкото беше очаквал. Възбудата от погълнатия алкохол още не

беше стигнала зенита си и с всяка заплитаща се крачка напред Мат ставаше все

по-глупаво непредпазлив и по-блажено весел.

Навлезе в „Канала“. В тясната уличка като че бликаше повече живот,

отколкото по всичките широки главни улици на града, взети заедно; тя кипеше от