Unknown - i 3e0c0223816db71f

невидимо оживление. От всички обори и дворове и дори иззад тънките стени на

къщите долиташе безкрайно разнообразие от звуци: гласове, смях, кучешки вой,

свирене на акордеон, пеене. Матю разбра, че тука не си лягат рано, усети, че е в

стихията си, спря като закован пред един осветен прозорец, от който се чуваше

гръмко хорово пеене, после изведнъж, като раздразнен пес, отметна глава и високо

запя с пиянски глас в унисон с пеещите вътре. Песента незабавно секна, а след

кратко мълчание прозорецът се отвори и към него в извита дъга се изля поток

помия. Обаче не го улучи с около една стъпка, само малко му опръска краката и

Матю весело продължи по улицата, излязъл с чест от тази схватка.

На половината път ноздрите му се раздуха от сочния аромат на пържена

шунка, приготвяна за закъсняла вечеря в една къща, край която минаваше: той

вдъхна пикантната, апетитна пара, която се носеше към него през мрака. Мат

веднага усети, че е гладен, поогледа се и забеляза на другата страна едно

дюкянче, което още не беше затворено, една невзрачна гостилничка, където се

продаваха такива деликатеси като баница, пудинг, пача от глава и шкембе яхния.

Движен от внезапен подтик, Мат прекоси улицата и с пиянско мърморене: „Дамите

може да почакат. Мат трябва малко да се подкрепи. Трябва да пазиш здравето си, момчето ми“, величествено влезе в дюкяна. Обаче когато се озова вътре,

събуденият от уискито глад надделя над светските му маниери и той се провикна:

— Я дай една баница с месо, ама хубавичко да я полееш със сос!

— За едно пени или за две? — запита омазненият младеж зад тезгяха.

— За шест пенса, _сур_ — дружелюбно отговори Матю. — Да не мислиш, че

искам от тоя дребен боклук, _бобачи_ такъв? Я ми избери най-голямата баница и я

дай насам, _джилде!_ — Той хвърли монетата, пое подадения му в замяна завит във

вестник пакет и понеже сметна, че е под неговото достойнство да яде баницата в

този дюкян, излезе. Мат вървеше надолу по улицата, разкъсваше книжната обвивка и

се тъпчеше с цели шепи от деликатеса; той ядеше лакомо и оставяше подире си

следа, която веднага се превърна в повод за радост и свада на всички изгладнели

котки по уличката.

Когато свърши, Мат въздъхна от удоволствие, спомни си за светските си

маниери, облиза си пръстите и грижливо ги избърса с носната кърпа. След това, задоволил глада и жаждата, забърза още повече, готов за по-изтънчените и

по-пикантни наслади на десерта. Най-сетне стигна до къщата, намери я без никакво

затруднение, защото не беше лесно да се загуби човек в Ливънфорд, и се спря за

малко пред нея, загледан в осветените цепки между пердетата. Докато стоеше там, за миг в него смътно се събуди отново детският му страх и го накара да се

поколебае, но подтикван от разюзданата представа за удоволствието, което го чака

вътре, грабна чукчето и заудря по вратата. Металическите звуци закънтяха нагоре

и надолу по улицата с груба настойчивост; когато спря да чука, звуците

продължиха да отекват ту тук, ту там в тясното пространство между сградите, а

след заглъхването на сетния отглас настана тревожна тишина, която сякаш обгърна

къщата отвън и я завладя дори отвътре. Настъпи продължителна пауза, през време

на която Матю стоеше и се олюляваше на прага, а когато беше почти решил да

почука още веднъж, вратата бавно се открехна, но само малко. Въпреки това той не

беше учуден от негостоприемната теснота на този малък отвор и научен от опита, незабавно сложи крак в пролуката.

— Добър вечер, скъпа госпожо — глупаво се захили той. — Приемате ли?

— Какво искате? — попита го от тъмнината твърд и тих женски глас.

— Да зърна хубавото ви личице, миличка — отговори Мат по най-изискан

начин. — Хайде. Не бъдете толкова жестока и безсърдечна. Позволете ми да видя

сияйните ви очички и хубавите ви глезени.

— Кой сте вие? — повтори рязко жената. — Кой ви е казал да дойдете тука?

— Аз съм стар жител на града, сладко създание, току-що завърнал се от

чужбина, и то не без парички. Матю примамливо подрънка с парите в джоба и се

засмя с отривист, безсмислен смях.

Настъпи мълчание, след това гласът рече твърдо:

— Вървете си! Вие сте сгрешили. Това е почтен дом. Ние не искаме да

имаме нищо общо с вас — и тя понечи да хлопне вратата под носа му. При

обикновени обстоятелства този рязък отпор би накарал Мат да се въздържи и без