Unknown - i 3e0c0223816db71f

нетърпеливи, разсъблечени жени бяха се надпреварвали една друга да спечелят

щедрата му благосклонност. Не беше прекарал и три минути в тази стая, когато

пиянското му съзнание малко се просветли; той проумя колко нелепо е било за

него, човек с такъв опит, да позволи да го затворят в това малко килерче и събра

воля за едно пламенно решение. Няма да се остави да го заключват в такава

кутийка, когато други се веселят под носа му! Той се запъти към вратата, отвори

я с глупаво пресилена предпазливост и на пръсти излезе отново в просторния хол, където до слуха му долетя неясна глъчка от горния етаж. Мат крадешком се огледа.

Но в хола имаше три други врати и той ги загледа със смесица от очакване и

нерешителност, докато най-после се спря на тази, която беше точно насреща му, Страница 156

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

внимателно се доближи, натисна дръжката и надзърна вътре. Посрещна го само

студеният мрак и застоялият въздух на необитавана стая. Мат затвори тази врата и

се обърна към съседната, но и този път го чакаше разочарование, защото тука

откри само празната кухня на къщата; той се завъртя с негодуващо пухтене и

презглава се втурна в последната стая.

В същия миг Мат се спря като закован, целият разтреперан от едно

възхитително откритие. Пред очите му, край излъчваща приятна топлина камина, с

вестник в ръце, седеше девойка. Като на някой страстен иманяр, който най-сетне е

намерил съкровище, дълбоко от гърлото му се изтръгна нисък, възторжен вик и Мат

застина на мястото си, опивайки се от красотата на девойката, очарован от топлия

отблясък на огъня върху меката закръгленост на бледата й буза. Той видя, че тя

има стройна снага и изящна извивка на глезените; понеже тя все още не беше

забелязала присъствието му, седеше с протегнати към огъня крака. Беше

привлекателна, а в мъглата на неговите извратени и сластолюбиви възприятия му се

стори и безкрайно хубава и желана. Матю бавно пристъпи напред. При звука на

крачките му момичето вдигна глава, на лицето му веднага се изписа уплаха, то

изтърва вестника и бързо каза:

— Тази стая е заета, тя е запазена.

Мат многозначително кимна и отговори:

— Точно така. Тя е запазена за мен и за теб. Не се бой, никой няма да ни

тревожи. — Той тежко се отпусна на един стол до девойката и се опита да я хване

за ръката.

— Но вие не бива да влизате тука! — запротестира тя, обзета от ужас. —

Вие нямате право! Аз… аз ще извикам хазайката!

Девойката беше плаха като яребичка и — похотливо си помисли той — също

така закръглена и тлъстичка. Страстно му се поиска да я захапе по заобленото

очертание на рамото й.

— Недей, миличка! — дрезгаво рече Мат. — Аз вече се видях с нея. Ние

имахме дълъг любезен разговор в хола. Не е хубава, но е почтена жена. Да, тя ще

получи моите парички, а аз ще получа тебе.

— Това е невъзможно! Вие ме оскърбявате — извика девойката. — Станала е

някаква грешка. Аз никога не съм ви виждала. Аз чакам всяка минута да дойде един

човек.

— Той може да почака, докато си отида аз, миличка — грубо отвърна Мат. —

Ти толкова много ми харесваш, че няма да те изпусна на никаква цена!

Момичето възмутено скочи на крака.

— Ще викам! — възкликна то. — Вие не знаете какво правите. Той ще ви

убие, ако ви завари тука!

— Да върви по дяволите, който и да е той. Сега си моя — кресна Матю и

неочаквано сграбчи девойката, преди тя да успее да изписка.

В същия миг, когато Мат я притисна силно в бясната си прегръдка и се

навеждаше към лицето й, вратата се отвори; Мат вдигна глава яростно да изругае

неканения гост и погледът му се заби право в очите на баща му. За един миг,

който се проточи като вечност, трите фигури останаха неподвижни, сякаш трите

чувства изненадата, гневът и страхът — бяха ги превърнали в камък; сетне

постепенно ръката на Мат се отпусна и гъвкавата снага на девойката мълком се

изплъзна от прегръдката му. Тогава, като че ли накаран от това движение да

проговори, но без да откъсне нито за миг очи от лицето на сина си и с думи,

студени и пронизващи като стомана, Броуди запита:

— Направил ли ти е нещо лошо, Нанси?

Хубавата прислужничка от „Герба на Уинтъновци“ бавно се приближи до него

и изхлипа с треперещ глас:

— Нищо особено. Въобще нищо. Не ме заболя. Вие дойдохте тъкмо навреме.

Броуди силно стисна устни, а погледът му стана още по-втренчен, когато й