Unknown - i 3e0c0223816db71f

радостно, подчертавайки вниманието си към всяко негово желание. Ти каза, че

искаш плодове, и аз казах, че ще ги имаш.

— Благодаря ти, Мамо! Искам да не пуша — обясни той и с мъка захапа

твърдия плод, — а са ми казвали, че ябълката убивала това желание. Защо ли ми

трябва да пуша? Това не е хубаво за мене.

Госпожа Броуди ласкаво сложи ръка на рамото му и тихо каза:

— Мат, става ми леко на сърцето, като те чувам да говориш така. Това е

по-ценно за мене от всичко друго на земята. Аз съм щастлива. Чувствувам, че сега

Страница 146

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

ще се разбираме по-добре. Сигурно дългата раздяла беше ни поразстроила и

двамата, но тези раздори ни се изпращат отгоре като изпитания. Аз се молих

помежду ни да настъпи разбирателство и молитвата на една недостойна жена е била

чута.

Мат сведе за миг очи в знак на разкаяние, без да прекъсне да се мъчи с

ябълката, после погледна нагоре и като положи особени грижи да подбере думите

си, бавно каза, поднасяйки на Мама още един прекрасен сюрприз:

— Знаеш ли, Мама, днес се видях с Агнес.

Тя трепна от изненада и удоволствие.

— Разбира се — побърза да продължи той, преди тя да успее да заговори, —

не мога да кажа много нещо. Не трябва нищо да ме питаш. Устата ми трябва да бъде

запечатана за това, което стана между нас, но то беше много приятно. — Той й се

усмихна умолително. — Но все пак мислех, че ще се зарадваш да го чуеш.

Госпожа Броуди плесна с ръце от възторг; сега единствената мисъл, която

засенчваше нейното блаженство, бе, че не самата тя, а друга жена в лицето на

госпожица Мойр е била тази, която е могла да накара сина й да се върне на правия

път. Въпреки това тя бе вън от себе си от радост и потиснала тази мисъл,

възкликна:

— Това е хубаво! Това е чудесно! Сигурно Агнес се радва не по-малко от

мене. — Превитият й гръб леко се изправи, когато вдигна овлажнелите си очи към

небето в изблик на мълчалива благодарност; когато пак сведе очи към земята, Матю

говореше на Неси:

— Неси, миличка! Преди малко се показах егоист, но ще се реванширам

сега. Ще ти дам половината от ябълката си, ако за малко оставиш Мама и мен

насаме. Искам да поговоря с нея на четири очи.

— Глупости, Неси! — възкликна Мама, когато Неси с готовност протегна

ръка. — Ако ти се яде малко ябълка, няма защо да взимаш залъка от устата на брат

си.

— Не, Мамо. Аз ще дам това на Неси — настоя Мат с благ глас, — но тя

трябва да ни остави двамата малко да си поприказваме. Имам да ти кажа нещо,

което само ти трябва да чуеш!

— Добре, Неси — каза госпожа Броуди, — вземи ябълката и благодари на Мат

и занапред да не правиш повече такива неблагодарни забележки. Можеш засега да

оставиш домашното си и да отидеш в гостната да се упражняваш половин час. Хайде, върви сега. Вземи кибрита и внимавай, като палиш газа.

Зарадвана, че ще се освободи от омразните учебници, Неси изскочи от

стаята и скоро в кухнята неясно се чу пресекливо дрънкане на пиано, изпъстрено

отначало с паузи, които нямаха нищо общо с музиката, а бяха свързани с вдигането

на ябълката от басовия край на клавиатурата.

— Хайде, Мат — топло рече госпожа Броуди и притегли стола си близко до

неговия с чувството, че сега ще се изпълни невероятната й тазсутрешна мечта и

поздравяваше себе си с трепетно задоволство за успеха.

— Мамо — мазно започна Матю, внимателно разглеждайки ръцете си, — искам

да ми простиш, загдето бях толкова… е… толкова груб, откакто се върнах: но нали

знаеш, бях разтревожен. Толкова неща ми тежаха.

— Разбрах това, синко! — съчувствено се съгласи Мама. — Сърцето ми се

свиваше заради теб, да те гледам толкова разстроен. Не всеки разбира

чувствителната ти натура, както я разбирам аз.

— Благодаря ги, Мама — възкликна той, — ти си все тъй добра и аз ще ти

бъда благодарен, ако забравиш резките ми думи. Ще се помъча да стана по-добър.

— Не се подценявай по такъв начин, Мат — извика майка му. — Не ми е

приятно да чувам такива неща. Ти винаги си бил добро момче. Винаги си бил само

мой син… Не си спомням някога да си направил нещо, което да е наистина лошо.

Мат вдигна за миг очи и крадешком стрелна майка си с бърз поглед, после

веднага пак премрежи очи и промърмори:

— Хубаво е, че съм пак при тебе, Мамо.

Тя се усмихна с обич на тези думи и си спомни, че когато беше момче,

засегнатото му детско честолюбие се проявяваше в това, че той беше „скаран с