Unknown - i 3e0c0223816db71f

съм да направя всичко за тебе, но това, което искаш, е невъзможно.

— Дай ми една лира тогава, щом си толкова стисната — рече Мат със суров

поглед. — Хайде! Дай ми една нещастна лира.

— Ти не можеш да ме разбереш, синко — умолително заговори госпожа

Броуди. — Аз съм толкова бедна сега, че едва връзвам двата края. Това, което

баща ти ми дава, не стига дори за храна. — Обхвана я безгранично желание да му

разкаже по какъв начин е трябвало да се снабди с парите, които му е изпратила в

Марсилия, но тя потисна това желание, замълча внезапно, като си даде сметка, че

този момент бе най-малко благоприятен за такова нещо.

— Че за какво мисли той? Нали има дюкян и тази скъпоценна, чудесна къща

— подигравателно подхвърли Матю. — За какво си харчи парите сега?

— О, Мат! Не е лесно да ти кажа — изхлипа Мама, — но, изглежда, работите

на баща ти вървят много зле. Аз… аз се боя, че къщата е ипотекирана. Не ми е

казал нито дума, но аз видях някакви книжа, оставени в стаята му. Ужасно е! Това

е само от враждата, която се породи в града против него. Не се съмнявам, че той

ще победи, но докато това стане, един шилинг трябва да ми върши работата на два.

Мат я изгледа с тъпо недоумение, обаче въпреки това не пожела да се

отклони от темата си.

— Всичко това го разбирам, Мама! — недоволно промърмори той. — Но нали

те познавам. Винаги си имала нещичко скътано настрана за черни дни. Аз искам

една лира. Казвам ти, трябва да я имам. Тя ми е необходима.

— Ах, мили мой, нали ти казах колко сме зле — изплака Мама.

— За последен път, ще ми дадеш ли пари назаем? — заплаши я синът й.

Когато тя отново с хълцане му отказа, за един ужасен миг помисли във

вълнението си, че Мат ще я удари, но той рязко се обърна на токовете и напусна

стаята. Застанала с ръка, притисната към едната си страна, тя го чу да хлопа

вратите на всичките стаи горе, след това да слиза по стълбите, да преминава, без

да каже дума, през хола и да затръшва външната врата.

Когато кънтящото ехо от трясъка на вратата замря във въздуха, то

продължи да отеква в мозъка й като зловеща поличба за бъдещето; Мама неволно

вдигна ръце да си запуши ушите и се отпусна до кухненската маса, отритната и

разочарована. Седнала така с глава, подпряна на ръцете, госпожа Броуди се

досещаше, че историята за банковия превод трябва да е благовидна лъжа, че след

като е изхарчил четиридесетте лири, Мат нямаше пукната пара. Не беше ли я почти

заплашил? Не беше сигурна, но парите му трябваха на всяка цена, а тя — уви — не

бе могла да му ги даде. Преди да успее да вникне по-дълбоко в чувствата си,

разбирайки сега, че е трябвало да намери начин да задоволи последната му молба, че в известно отношение грешката е била нейна, на върха на отчаянието си тя

почувствува прилив на безкрайна нежност. Бедният момък, той беше свикнал да се

събира с господа, които харчеха, без да се замислят, и напълно справедливо беше

и той да има в джоба си пари както и другите. Това всъщност бе една необходимост

след живота, който бе водил във висшето общество. Не беше право да се иска от

един младеж, толкова добре облечен като Мат, да излиза, без да има средства,

които да отговарят на хубавата му външност. Наистина той не беше виновен и Мама

донякъде съжаляваше, че не му даде поне няколко шилинга, стига да беше ги приел

от нея. След като видя нещата в тази по-благоприятна светлина и бе обладана от

чувство за собствената си некадърност, госпожа Броуди стана и обзета от

непреодолимо влечение, се качи горе в неговата стая; тук тя с нежна грижливост

се залови да разтребва разхвърляните в безредица дрехи. Сега Мама откри, че

гардеробът му не беше чак толкова богат, както би могло да се сметне на пръв

поглед, понеже единият от големите куфари се оказа съвършено празен, два от

малките бяха пълни с тънки дочени костюми, а друг беше безредно натъпкан с

мръсно бельо. Тя се зае трескаво да отбира чорапи за мрежене, ризи за кърпене, яки за колосване — с чувството, че за нея е радост да му бъде полезна, като се

заеме с тази работа, че за нея е блаженство дори да се допре до неговите дрехи.

Най-после, след като бе подредила нещата му и бе отделила един голям

вързоп, нуждаещ се от нейното внимание, тя победоносно го занесе в своята стая, оправи си леглото и вече в по-весело настроение се залови да бърше праха от

мебелите. Когато стигна до плоската порцеланова табличка за тоалетни