Unknown - i 3e0c0223816db71f

такова нещо сега, след като си се върнал здрав и читав при мене.

Мат не й отговори, излезе и бързо изчезна навън в мрака. Ушите й

проследиха стъпките му, докато те замряха в тишината на нощта; след това с късо, глухо изхлипване Мама се обърна и влезе пак в кухнята. Тя не знаеше какво ще се

случи, но безкрайно много се страхуваше.

>>

VIII

На другата сутрин госпожа Броуди се събуди рано — беше още почти тъмно,

но когато се размърда, чу в далечината първото, едва доловимо, предупреждаващо

кукуригане на петел, предвещаващо въпреки тъмнината близката зора на новия ден.

Макар и да беше чакала до късно предишната вечер, не бе видяла Матю да се

прибира и сега, след тревожен сън, първата й мисъл беше да се увери, че той е

добре. Докато се обличаше, нямаше нужда да пази боязливо тишина от страх да не

смущава мъжа си, тъй като сега беше сама в малката стая, която едно време

принадлежеше на Мери; все пак, поради дългогодишния навик, се движеше крадешком

и безшумно, като сянка. Здрачната светлина се лееше през прозореца и смътно

очертаваше нейната приличаща на привидение изнурена фигура, която, треперейки, навличаше дрехите. Бельото й бе толкова кърпено, замрежвано и преправяно, че и

при най-обикновени обстоятелства би било загадка да се разпознае кое какво е, а

сега, в студения сумрак на мразовития февруарски въздух, нейните нечувствителни, захабени пръсти объркано опипваха грубите вехти дрехи. Като се обличаше по този

начин, опипом, тя леко тракаше със зъби и единствено този звук издаваше нейното

присъствие и съществувание.

Когато покри тялото си, разрешавайки заплетената задача, която

представляваха загадъчните й одеяния, тя беззвучно потърка ръце, за да

предизвика поне някакъв признак от кръвообращение, и само по чорапи се изплъзна

от стаята.

Спалнята на Матю се намираше в задната част на къщата, гледаше към изток

и беше по-добре осветена; когато Мама тихо влезе вътре, тя видя всред безредно

натрупаните завивки очертанията на спокойно дишащото му тяло и самата тя започна

да диша по-спокойно от облекчение. Лицето му изглеждаше оловено в

синкаво-бледата утринна светлина, в ъглите на устата имаше засъхнали лиги, вълма

тъмна коса бяха увиснали объркани на челото му. Езикът му като че ли малко се

подаваше между устните, сякаш беше подпухнал и станал твърде обемист за мястото, което заемаше, и при всяко вдишване и издишване действуваше като заглушител за

дрезгавото преминаване на дъха му.

Мама нежно придърпа юргана и одеялото, за да ги подреди по-удобно, реши

се дори да отмахне къдриците коса, паднали на очите на Мат, но когато той

неспокойно се размърда и замрънка, тя се отстрани, бързо дръпна ръката си, обаче

я остави увиснала във въздуха над главата му, сякаш несъзнателно го благославяше

Страница 141

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

в съня му. Погледът й, устремен към него през няколко дълги мигновения, също

приличаше на благословия. Най-после тя с усилие бавно отмести очи от лицето му и

се обърна да си върви. На излизане от стаята забеляза, че неговото сако, жилетка

и панталони се търкаляха в безпорядък на пода, ризата беше захвърлена в единия

ъгъл, яката и връзката — в другия, и сякаш зарадвана, че може да му направи

услуга, тя се наведе, вдигна разпръснатите дрехи, грижливо ги сгъна на един

стол, погледна пак лицето на спящия си син и тихо си отиде.

Долу всичко беше разголено под застоялия, досаден отлив на ранното

зазоряване; оттеглилата се като океан нощ бе оставила мебелите разбутани,

угасналия огън — замърсен от сива, ситна пепел, купчината неумити чинии, гнусно

натрупани на мивката в килера — като останки от корабокрушение на пустинен бряг.

Както обикновено, преди да се залови с трескавата си дейност, в която

влизаше стъкмяване й запалване на огъня, почерняне решетката на огнището,

измиване на чиниите, помитане на пода и сваряване на овесената каша, преди да се

справи с безкрайните си сутрешни задължения, Мама искаше първо да си позволи

удоволствието да пие чаша силен чай, понеже чувствуваше, както самата тя

казваше, че от него се съвзема. Горещата, благоуханна течност й действуваше като

целебно лекарство, успокояваше я, затопляше я, разпръскваше мътилката в мозъка й

и я примиряваше с изпитанията на новия ден.

Тази сутрин обаче, при все че набързо запари и си наля чаша чай, тя не