Unknown - i 3e0c0223816db71f

го изпи сама, а след като внимателно отряза и намаза с малко масло две тънки

резенчета хляб, тя апетитно ги нареди заедно с чая на табличка и ги занесе в

стаята на Матю.

— Мат — пошепна госпожа Броуди и леко го докосна по рамото, — донесох ти

малко чай, синко. Това ще те освежи. — Макар и да беше се навела над него, той

продължаваше да хърка и да лъхва с всяко издишване вонящи пари на застоял спирт, което дълбоко я разтревожи и я накара да заговори по-високо в своята възбуда. —

Мат! Ето нещо вкусничко за тебе. — Така беше му казвала, за да го придума да

яде, когато беше малък; при тези думи Мат се раздвижи полубуден, сърдито се изви

и с още затворени очи промърмори:

— Остави ме да спя, бой*1. Махай се по дяволите. Не ща никаква _чота

хазри_*2.

[*1 Обръщение към туземен слуга, „момче“ на англ. — Б.пр.]

[*2 Ранна сутрешна закуска. — Б.пр.]

Огорчена, тя го разтърси:

— Мат, мили, от този чай ще ти стане добре. Хубаво е сутрин да си пийнеш

чай.

Тогава той отвори очи и я изгледа изпод безучастни, сковани клепачи;

Мама видя как в черните му зеници бавно се събуждаше притъпено, злочесто

разбиране на сегашното му положение.

— Ти ли си? — неясно проточи той. — Защо ти е дотрябвало да ме будиш.

Остави ме да спя.

— Но това е хубав чай, мили, толкова е освежителен! Аз, без да се бавя,

слязох долу и го сварих сама.

— Вечно ми тикаш твоя чай! Остави ме да спя, дявол да го вземе! — Той

обърна гръб и веднага заспа пак.

Мама отчаяно погледна от проснатата му фигура към табличката, която все

още държеше в ръце — сякаш не беше способна да разбере неговия отказ, нито

цялата дълбочина на оскърблението; сетне, движена от мисълта, че по-късно той

може би щеше да промени решението си, сложи табличката на един стол до леглото, покри чая с чинийката, за да не изстине, похлупи пресния хляб с чинията, за да

не изпръхне, и безутешно си отиде.

Мат не й излизаше от ума цялата сутрин. Огънят се разпали, чиниите бяха

измити, обувките — лъснати, кашата клокаше, тя занесе горе вода за бръснене на

мъжа си, после се залови да слага масата и все още мислеше за Мат, окайваше се

заради думите, които й беше подхвърлил, скърбеше заради издайния дъх, който

излизаше от устата му, и въпреки това през цялото време го извиняваше в душата

си. Вълнението от завръщането му в къщи и държането на баща му към него го бяха

разстроили; колкото за неговия език той, бедното момче, тъкмо се бе завърнал от

една дива страна, пък и не беше съвсем буден, когато й говореше. Докато тя му

прощаваше, тихата къща започна да се раздвижва, таванът потреперваше от леко и

рязко трополене, горе се отваряха и затваряха врати и сега, изправена пред

страха да не избухне някое ново разногласие между Броуди и нейния син, Мама

трепетно се вслушваше да не би да чуе шум от някое неочаквано ново спречкване, от гневни гласове, дори звук от удар. За нейно дълбоко задоволство Мама не чу

нищо подобно и след като Неси дойде долу и бе набързо нахранена и изпратена с

чанта, пълна с учебници, Броуди слезе в кухнята и седна да закусва самотен,

навъсен и мълчалив. Мама бе положила извънредни грижи и безупречно бе приготвила

всичко за него тази сутрин, за да създаде у него по-дружелюбно настроение; бе

Страница 142

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

готова дори да му каже някоя голяма лъжа за закъснението на Мат; ала при все че

настроението му й се видя неблагоприятно, страхът се оказа неоснователен и

Броуди тръгна на работа, без да спомене нито дума за сина си.

След излизането му Мама започна да диша по-леко, успокои се още повече с

втора чаша чай, приготви закуската на баба Броуди и я занесе горе малко преди

десет часа. След като се отби при старицата, тя прекоси на пръсти площадката на

стълбището и долепи ухо на вратата на Мат; чула само равномерното му дишане,

отвори тихичко вратата. Госпожа Броуди веднага видя, че всичко стои недокоснато; тя се чувствуваше докачена, струваше й се, че непипнатата табличка мълчаливо я

упреква, че чинията, под която още се криеше неизядения хляб с масло, и

чинийката, която продължаваше напразно да покрива отдавна изстиналия чай, са

един вид веществени доказателства за нейната глупост и самомнителност. Мат още

спеше. Объркана, тя се чудеше дали заминаването му от оная част на земята, която

смяташе за противоположно полукълбо, не е променило часовете на почивката му и