Unknown - i 3e0c0223816db71f

— Какво? — викна той. — Не си донесъл цяло състояние? И таз хубава. Пък

аз, като съдех по начина, по който си се разхождал из Европа, и по разкошните

големи куфари в хола, помислих, че имаш цели планини от пари. Тогава, щом не си

толкова богат, защо я докара дотам, че те изхвърлят от службата?

— Не ми харесваше — измънка Матю.

— Я гледай, я гледай? — забеляза Броуди тъй, сякаш говореше на всички

присъствуващи. — Не му харесвала службата. Трябва да е големец, за да не може

лесно да му се угоди; при това е достатъчно откровен и честен да си признае, че

не му харесвало. — След това се обърна към Матю и вече с по-суров тон възкликна:

— Да не би да искаш да кажеш, че службата не е харесала теб? Тука, в Ливънфорд, ми казаха, че направо те изритали оттам… че самият ти вид толкова им омръзнал, колкото и на мене. — Той замълча, сетне продължи приветливо: — Все пак може би

не съм справедлив спрямо тебе. Не се съмнявам, че имаш пред вид нещо блестящо…

някоя чудесна нова длъжност. Нали?

Неговият тон изискваше отговор и Матю промърмори: „Не.“ Сега той

изпитваше към баща си мрачна омраза, чиято сила го разтърси; обзет от чувството, че е непоносимо унижение да говорят така на него, обиколилия света, опитния,

обигран денди, той се кълнеше вътрешно, че макар и да не оказва сега съпротива, когато събере сили, когато се съвземе от пътуването, ще си отмъсти за всички

обиди.

— Нямаш нова длъжност, на която да постъпиш! — продължаваше Броуди с

престорена приветливост. — Нито длъжност, нито пари! Върнал си се само за да

живееш на гърба на баща си. Върнал си се като бито псе. Сигурно мислиш, че е

по-лесно да бъркаш в моята кесия, отколкото да работиш.

Матю потрепера с цялото си тяло.

— Какво! — провикна се Броуди. — Студено ли ти е? Това сигурно е поради

рязката промяна след голямата жега, която си бил принуден да понасяш, когато си

работил в чужбина, докато си хванал жълтеница. Скъпата ти майка ще трябва да ти

извади малко топли дрехи от твоите разкошни големи куфари. Добре си спомням, че

все те навличаше с фланели, когато беше момче. А нима сега, когато си станал

смел, пълнолетен мъж, бива да те остави да се простудиш? Не! Не! Ти си ни

премного скъп и мил, за да допуснем такова нещо. — Той подаде чашата си да му

налеят още чай и забеляза: — Отдавна вече не ми се е услаждал толкова чаят!

Просто ми се отваря апетит, като виждам пак мизерната ти мутра.

Страница 139

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

Матю не можеше да търпи повече тези гаври, престана да се преструва, че

яде, стана и угнетено измънка, обърнат към Мама:

— Не мога да понасям повече! Не искам чай. Ще изляза!

— Седни! — изрева Броуди и го блъсна на мястото му със стиснат юмрук. —

Веднага да седнеш. Можеш да си отидеш, когато аз ти кажа, но не и преди това. Не

съм още свършил с тебе. — И когато Матю се отпусна на мястото си, Броуди

язвително продължи: — Нима ще ни лишиш от удоволствието да бъдем в твоето

общество? Отсъствувал си две години, пък не можеш да останеш в къщи две минути.

Нима не виждаш, че всички чакаме да чуем да ни разкажеш чудните приключения,

които си имал там, отвъд морето? Просто сме те зяпнали в устата. Хайде, разкажи

ни!

— Какво да ви разкажа? — мрачно полита Матю.

— За великолепните ти вълнуващи преживелици отвъд морето. За раджите и

принцовете, с които си ял и пил… за слоновете и тигрите, които си убил… само че

разказвай по-бързо, за да нямаш време да измисляш. Предполагам, че трябва да си

страшен храбрец сега? Сигурно няма нищо, което да не можеш да направиш?

— Може би мога да направя повече, отколкото мислиш — полугласно

промърмори Матю.

— Хайде де! — подигравателно се изсмя Броуди, улавяйки се за тези думи.

— Ти искаш да ни изненадаш, нали? Това е все същата стара история като преди, все чуваме какво ще направиш. Никога какво си направил, но винаги какво ще

направиш в бъдеще! Дявол да го вземе! Като те гледам такъв смачкан и с тези

безвкусни контешки дрехи, започвам наистина да се чудя какво ще направиш. —

Нарасналият му гняв почти го задушаваше, но той се овладя с усилие и продължи

със същия спокоен, ироничен тон: — Е, няма значение. Такова щастие е, че си се

върнал, че не бива да бъдем твърде взискателни към теб. Най-важното е, че си се

върнал здрав и читав след всички ужасни опасности, за които не искаш да говориш

поради прекалена скромност. Трябва да поместим в „Адвъртайзър“ съобщение за