Unknown - i 3e0c0223816db71f

него. — Той се запъти към вратата и добави: — Сега ще се кача горе да се измия.

— Добре, Мат. Стаята ти е приготвена. Аз я поддържах готова за тебе от

деня на заминаването ти. Жива душа не е влизала в нея и ничия ръка, освен моята, не я е докосвала. И леглото ти е добре проветрено. Върви и се освежи, а пък аз

ще сложа масата за чай, докато си горе.

Мама жадно го наблюдаваше в очакване на някакъв израз на благодарност за

грижите й, но синът й още беше обиден и отиде в хола, без да й каже дума. Тя го

чу да взима един от куфарите и да се качва по стълбата; наострила уши,

вслушвайки се във всяко негово движение горе, тя го чу да влиза в стаята на баба

си, чу неговия нов, високомерен смях, когато поздрави старицата с бурно

многословие. Въпреки неспокойната й обърканост шумът, който той вдигаше горе, й

носеше утеха; изпълни я горещо чувство на благодарност, понеже усещаше неговата

близост; нейният син беше наистина у дома, до нея, след всичките тежки месеци на

раздяла. Тя тихичко пошепна благодарствена молитва и бързо се залови да приготвя

вечерята.

Скоро в кухнята се втурна Неси. Видяла куфарите в хола, тя се спусна

развълнувана към майка си и се развика:

— Дошъл ли си е, Мама? Какви големи куфари! Къде е той? Донесъл ли ми е

Страница 137

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

подарък от Индия? Ах! Искам да видя Мат! Къде е той? — Госпожа Броуди й каза и

тя се затича горе, нетърпеливо викайки Мат, цялата пламнала от желание да го

види. Обаче след няколко мига Неси бавно слезе долу и пак застана пред майка си, но този път потисната, с начумерено лице, с обичайното си обидено изражение.

Безкрайната й възбуда бе съвършено угаснала. — Аз почти не го познах — забеляза

тя със своя тон на възрастен човек. — Съвсем не прилича на нашия Мат. Той като

че ли ни най-малко не се зарадва, че ме видя.

— Хайде, Неси — възкликна Мама, — ти бълнуваш. Той е бил много дълго на

път. Дай му време да си отпочине.

— Когато влязох, той пиеше нещо от мъничко кожено шишенце. Каза ми да не

му преча.

— Той трябва да си разпакова куфарите, дете. Не бъди толкова

нетърпелива. Има да мисли и за други неща освен за тебе.

— Когато го попитах за моя компас, каза ми, че го бил изхвърлил: каза ми

нещо, което не разбрах… уж, че приличал на твоя нос.

Госпожа Броуди силно се изчерви, но не отговори. Чувствуваше се сигурна,

че Неси нещо греши, че трябва да е неправилно разбрала забележката на Мат, но

все пак й домъчня при мисълта за намека, който тя може би е съдържала.

— Мислех си, че ще ми е донесъл някоя мъничка огърлица от корали или

нещо подобно — не млъкваше Неси. — Баба е също ужасно ядосана, казва, че е могъл

да се сети и да й донесе нещо за спомен. Май че не е донесъл нищо за никого.

— Не бъди егоистка, Неси! — остро извика Мама и изля в този упрек

всичките насъбрали се у нея чувства. — Има достатъчно други неща, за които брат

ти може да си харчи парите, без да ги пилее за тебе. Да не съм чула от тебе нито

една дума повече! Марш да повикаш баба си да слезе да препече хляб! — Стиснала

устни, госпожа Броуди наведе главата си още по-рязко, в своята вечна поза на

преклонност, и безропотно се залови да слага масата за чай.

Когато наближи времето за чая, Матю слезе долу в кухнята. Слаба руменина

оцветяваше жълтата кожа на издадените му скули, той беше станал много

по-приказлив, отколкото при пристигането си; доловила лек, но твърде красноречив

мирис в дъха му, Мама мигновено разбра, че се е подкрепил за срещата с баща си.

Като го наблюдаваше скришом, тя схвана, че въпреки самохвалните приказки той се

боеше от предстоящата среща; веднага забрави скорошното си унижение и всичко в

нея отново се пробуди, за да го закриля.

— Седни на масата, на своя стол, синко! Не се изморявай повече.

— Няма нищо, Мама — отговори той. — Ще постърча малко прав. Схванах се

от пътуването през последните дни. Приятно ми е, като се пораздвижа малко. — Той

се въртеше неспокойно из стаята, пипаше нервно всичко, което можеше да досегне, току поглеждаше часовника и все й се изпречваше на пътя, докато тя ходеше от

килера към масата и обратно.

Баба Броуди, влязла зад гърба му и седнала край огнището, извика:

— Брей! Какво сновеш като совалка! Това да не е някой навик, който си

взел от онези чернокожи, да ходиш насам-натам? Просто ми се завива свят, като те

гледам. — Тя все още беше ядосана, че не е получила от него подарък.