Unknown - i 3e0c0223816db71f

Че аз познавам жени, които имат в малкото си пръстче повече, отколкото тя в

цялото си тяло. Чар! Живост! Живот!

Госпожа Броуди бе ужасена и както гледаше умолително сина си, внезапно й

хрумна нещо.

— Да не си нарушил обещанието си, синко? — попита тя с уплашено тръпнещ

глас.

Мат я изгледа със странен поглед, като се питаше дали старата мисли, че

още е вързан за полите й. Може да е бил прекалено непредпазлив с нея.

— Само по някоя чашка холандска ракия от време на време — спокойно

отговори той. — Там се налага да пийваме, нали знаеш, заради черния дроб.

Тя веднага си представи черния му дроб като сух, попиващ сюнгер, който

го кара да пие алкохол, за да го напои, и щастлива, защото той се бе завърнал

там, където в двоен смисъл климатът е по-умерен, смело отвърна на

предизвикателните му думи:

— Агнес е добро момиче, Мат! Тя би била спасително пристанище за който и

да е мъж. Тя ти беше вярна. Ти ще й разбиеш сърцето, ако я изоставиш сега.

— Добре, Мама! — приветливо отговори Мат. — Не се тревожи! Не се

Страница 136

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

вълнувай! Ще се видя с нея, щом искаш. — Изведнъж му дойде на ума, че откакто се

е обогатил с по-голям житейски опит, може да е забавно да се види отново с

госпожица Мойр.

— Това е хубаво от твоя страна, синко. Иди да я видиш. Аз знаех, че ще

го направиш заради мен. — Веднага й олекна, понеже почувствува влиянието на

любовта си над него, понеже знаеше, че щом се съберат младите, всичко ще се

оправи. Ако той бе кривнал, Агнес щеше да го върне в правия път, а сега под

влиянието на страха, че той може изведнъж да оттегли обещанието си, бързо

продължаваше да го съветва:

— Страх ме е, че си водил много весел, живот там, отвъд морето, Мат. Не

те упреквам, моето момче, защото трябва да е било трудно да мислиш само за

благочестивите неща в живота. — Неясните му намеци я бяха поразили; трябваше да

узнае повече, трябваше на всяка цена да се успокои. И тя продължи да разпитва: —

Но нали си чел по една глава от библията всеки ден, синко?

Мат неспокойно замърда на стола си и я погледна с негодувание.

— Говориш също като стария Уалди, Мама — отвърна той нетърпеливо. —

Остава да ме питаш дали съм ходил по Чоуринджий Роуд с текст от светото писание, закачен на врата ми, и дали съм влачил със себе си библията, когато съм излизал

да се разхождам по площада вечерта.

— Недей така, Мат. Недей. Не обичам, когато говориш така лекомислено —

разтрепера се Мама. Той съвсем не успокояваше подозренията й, а ги изостряше. —

Може би сега, като си се върнал, ще ходиш пак с Агнес на молитвеното събрание.

Толкова много държа на тебе сега. Искам да бъдеш щастлив, а пък без

добродетелност никога няма щастие в този живот, мили.

— Какво разбираш ти от щастие? — рязко отговори Мат. — Ти и преди винаги

си имала окаян вид.

— Ще отидеш на събранието с Агнес, нали, Мат? — настояваше Мама. —

Опитай само веднъж, за да ми доставиш удоволствие.

— Ще видя — уклончиво отговори той. — Ще отида, ако искам да отида, но

стига си ми чела проповеди. Не обичам това, не съм свикнал с него и няма да го

търпя.

— Аз зная, че ще отидеш заради мене — пошепна госпожа Броуди и сложи

загрубялата си ръка на коляното му. — Знаеш, че Мери не е тука сега и аз нямам

никого освен теб. Ти винаги си бил моето момче!

— Да, научих се, че Мери не била тука — захихика той. — Къде е отишла

след онова малко премеждие?

— Шт! Шт! Не говори така — припряно го прекъсна Мама. — Това са срамни

приказки. — Тя замълча потресена, сетне додаде: — Ние мислим, че е в Лондон, но

в къщи е забранено да се споменава името й. За бога, не говори така пред баща

си.

Мат блъсна нейната милваща ръка.

— Какво ме интересува баща ми — разлюти се той. — Сега съм мъж. Мога да

правя, каквото си поискам. Вече не ме е страх от него.

— Зная това, Мат! Ти си чудесен мъж — закотка го майка му, — но баща ти

имаше ужасни неприятности, след като ти си замина. Моля те да не го ядосваш. Ако

го ядосаш, най-много ще си изпатя аз. Не му казвай нищо за тези работи, които

разказа на мен. Той толкова лесно се гневи напоследък, че те може да не му

харесат. Той се тревожи… търговията не върви както едно време.

— Пада му се — навъсено рече Матю и стана с чувството, че майка му,

както винаги, го бе раздразнила. — Да не мислиш, че давам пукната пара за това, което става с него. Само да се опита да се залови с мене, толкова по-зле за