Unknown - i 3e0c0223816db71f

— Страшно искам да чуя всичко, което ще ми разкажеш, Мат — рече тя, — но

нека първо ти приготвя нещичко да си хапнеш.

С махване на ръката той отхвърли предложението за закуска.

— Защо не, скъпи!… Малко студена шунка или чиния чорба от леща. Сигурно

ще ти дойде добре. Нали си спомняш онази хубава, хранителна супа, гдето я правех

едно време за тебе? Винаги си я обичал.

Мат решително поклати глава и каза:

— Сега не ми се яде. Сега съм свикнал да вечерям по-късно… Освен това аз

позакусих в Глазгоу.

Това малко я огорчи, но тя все пак настоя:

— Сигурно си жаден след пътуването, синко. Пийни една чаша чай. Никой

друг не може да го прави като мене.

— Е, добре — съгласи се Мат. — Давай чая, щом не можеш да измислиш нещо

по-хубаво!

Мама не разбра какво се криеше в тия думи и обзета от трескава любов, се

Страница 134

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

втурна да му приготви чай, а когато донесе голямата чаша, от която се вдигаше

пара, тя се настани на ниско столче пред него и почна да следи с жадни очи всяко

негово движение. Мат не се смути от ненаситния й, втренчен поглед и както

сърбаше чая, небрежно извади от джоба си светла кожена табакера, взе дебела

пура, издърпа от нея сламката и я запали, показвайки с действията си по-ясно, отколкото би могъл да го обясни с думи, че е господар на себе си, че е истински

светски човек.

Докато изучаваше непринудените му движения и се възхищаваше от модния,

малко небрежен вид на неговия костюм от гладък, светъл плат, тя забеляза с

известна загриженост, че лицето му беше се променило, че то се беше състарило

повече, отколкото бе очаквала. Особено очите му бяха се състарили и изглеждаха

по-тъмни от преди, а тънка мрежа от бръчки окръжаваше ъглите на клепачите;

чертите му бяха се изострили, цветът на кожата бе станал по-нездрав, почти с

жълтеникав оттенък, а бузите като че бяха силно опънати върху рамката на

челюстите. Сега Мама беше убедена, че след раздялата му с нея някаква сурова и

мъчителна преживелица бе помрачила живота му и понеже сметна, че малко се е

посъвзел, каза му с нежен тон:

— Разкажи ми всичко, Мат.

Синът й я изгледа изпод полупритворени клепачи и рязко отговори:

— Какво да ти разкажа?

— Ами че всичко, синко! Не можеш да излъжеш майчиното око. Никой е бил

жесток към тебе… и несправедлив. Но аз зная толкова малко. Разправи ми защо

напусна Индия и какво… Какво се е случило на връщане?

Очите му се отвориха повече; той размаха пурата и веднага стана

приказлив.

— Ах, това ли! — започна той. — Това е лесна работа. Няма нищо за

разправяне. Просто напуснах службата си, защото ми дойде до гуша. Да си кажа

правичката, Мама, не можех да понасям този проклет _док валла_* началника на

службата. Във всичко намираше грешка. Случеше ли се малко да закъснея сутрин

след някоя вечер, прекарана в клуба, или пък да си позволя един ден отпуска,

само за някоя малка забава, нали разбираш, ставаше просто непоносим. — Мат

изгледа майка си с обиден вид, смукна от пурата си и добави с възмущение: — Нали

знаеш, никога не съм понасял да ми се налагат. Никога не съм бил от тези, които

търпят да им заповядват. Не ми е по характера. Затова му казах направо какво

мисля за него и му обърнах гръб.

[* Пощенски раздавач, тука преносно — канцеларски плъх. — Б.пр.]

— Не поприказва ли за това с господин Уалди, Мат? — запита го Мама,

споделяйки негодуванието му. — Той е от Ливънфорд и е добър човек. Известен е

със своята справедливост.

— Че точно за него говоря, за този _сур_* — раздразнено се сопна Мат. —

Тъкмо той се опитваше да се държи с мене като с някой кули, а не като с

господин! — добави той. — Той не е нищо повече от един проклет, христолюбив

експлоататор.

[* Свиня. — Б.пр.]

Мама го погледна леко разтревожена и объркана.

— Това ли е причината, синко? Не е било право да се държи така с тебе. —

Тя помълча и плахо додаде: — Ние мислехме, че може да е поради здравето ти?

— Здравето ми е непоклатимо като канара — рече навъсено Матю. — Всичко

беше заради тази омразна работа. Всичко друго ми харесваше там. Чудесно щях да

живея, ако ме бяха оставили на мира. Но няма да му дам да ме тъпче, тая стара

свиня. Аз пак ще отида в чужбина… в Бирма или този път в Малая! Няма да остана в

това нищожно градче след всичко, което съм видял.

На госпожа Броуди се сви сърцето. Нейният син, който едва си беше дошъл