Unknown - i 3e0c0223816db71f

у дома, който току-що се бе върнал в нейните прегръдки, още с първото отваряне

на устата говореше, че ще я напусне, че отново ще се запъти като Александър

Велики да търси нови завоевания в онези диви чужди страни, пред които тя

изпитваше ужас.

— Поне за малко недей мисли за това, мили — промълви Мама с треперещ

глас. — Може да си намериш тука работа, която да ти допадне повече. Тогава няма

да има нужда пак да ме оставяш.

Мат отривисто се засмя.

— Нима допускаш, че бих могъл да живея в такава дупка след живота, който

водех там! Какво можеш да ми предложиш тука в замяна на онзи живот? Помисли си —

извика той. — Там имаше клуб, вечери в дома на офицера, танци, конни

надбягвания, състезание на поло, слуги, които трепереха за мене — всичко, което

можех да пожелая.

Той така я заслепи с романтичните си измислици, че тя го виждаше да се

движи в най-висшите кръгове, да седи на полкови вечери рамо до рамо с офицери с

червени парадни мундири и с дами, облечени в лъскав сатен, и сломена, защото не

Страница 135

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

бе в състояние да му предложи нищо подобно в замяна, Мама можа само безпомощно

да каже:

— Зная, че у нас няма такива неща, синко. Но аз ще… ще направя всичко,

каквото мога, ще се грижа за теб, да се чувствуваш добре тука.

Синът й не й отговори и красноречивото му мълчание я накара да се

подвоуми, изумена, че разговорът върви така мудно, сякаш след двегодишна раздяла

той нямаше какво да й разкаже, нямаше желание да узнае как е живяла тя в негово

отсъствие.

— Добре ли пътува на връщане? — най-после се реши да го попита тя.

— Сносно. Доста добре — отвърна Мат. — Времето беше хубаво, но към края

се отегчих. Слязох от кораба в Марсилия.

— Нали там ти изпратих… твоите пари — колебливо забеляза Мама. — Получи

ли ги?

— Да, получих ги — небрежно отговори Мат. — Но мина много време, докато

дойдат. Мъчно се получават и лесно харчат.

— Сигурно са ти трябвали за нещо много важно всичките тези пари, Мат?

— Точно така — отвърна синът. — Аз имах нужда от тях, това е достатъчно,

нали?

— Прав си, Мат — съгласи се госпожа Броуди. — Разбрах от телеграмата, че

са ти крайно необходими. Но това бяха толкова много пари!

— Много, глупости! — сърдито се сопна Мат. — Както приказваш, ще си

помисли човек, че тези пари не са били мои. Не съм ли работил за тях? Не съм те

ограбил. Те си бяха мои и можех да ги харча, както поискам.

— Да ги харчиш — повтори тя; — но те са ти трябвали за нещо по-важно, а

не за да ги харчиш.

Мат избухна в гръмогласен смях.

— Мама! Ти ще ме умориш! Нали знаеш, че си дойдох по суша. Как може да

пътува човек без малко пари за харчене? — Той спря да се смее и я изгледа с

престорена сериозност. — Ще ти кажа какво направих, Мама. Обиколих всички слепи

просяци в Париж и разделих парите между тях. Това беше последното дребно

забавление, което си позволих във веселия Париж, преди да се върна у дома, в

това прекрасно кътче земя.

Това съвсем зашемети Мама, пред очите й изплува образът на Париж, за да

я увери недвусмислено, че се е унизила, че се е натикала в лапите на нечестиви

лихвари с единствената цел да изпрати сина си с пълна кесия всред безпътните

наслаждения на покварения град. За какви ли необуздани и безразсъдни буйства на

Мат щеше да бъде принудена да плаща данък в течение на следващите две години?

Въпреки пламенната си обич тя каза с упрек и с голям риск да го обиди:

— Ах, Мат! Бих предпочела да не беше ходил на такова място! Не искам да

кажа, че си употребил парите за лоши неща, мили, но този… този град трябва да е

пълен със съблазни за един младеж. Страх ме е, че това е било погрешна стъпка, и

съм сигурна, че Агнес ще си помисли същото.

Той пак грубо се изсмя:

— Какво мисли или казва Агнес има сега за мене същото значение, както

скърцането на някоя стара обувка. Много добре зная какво би си помислила, а

колкото за приказките й, в тях има прекалено много черковни песнопения за моя

вкус. Аз никога вече няма да седна на нейната кушетка. Не! Тя не е жена за мене, Мама! Между нас всичко е свършено!

— Мат! Мат! — изтръгна се от Мама. — Не говори така! Сигурно не го

казваш сериозно. Агнес е привързана към теб.

— Привързана! — троснато отговори той. — Нека пази привързаността си за

тези, които я искат. Какво друго има у нея? Нищо! — многословно продължи Мат. —