Unknown - i 3e0c0223816db71f

Най-после Мат седна заедно с другите на масата. Въпреки цялата му

съпротивителна сила, колкото повече времето наближаваше към пет и половина,

толкова повече той се плашеше; всички взимани от дни насам твърди решения да

посрещне смело баща си и да докаже, че е човек с житейски опит, започнаха да се

топят, а непоколебимото му намерение да запази при тази първа среща равнодушна

самоувереност постепенно изчезваше. На връщане у дома за него бе лесно да си

казва, че пет пари не дава за баща си, но сега, седнал на стадия си стол, на

същата маса, между стените на същата непроменена стая, в очакване и с уши,

наострени да чуят познатите твърди, тежки стъпки, той отново бе връхлетян и

завладян от старите, свързани с тях представи, загуби целия си новопридобит

външен блясък и смелост и отново се превърна в нервно чакащо момче. Инстинктивно

Мат се обърна към майка си и за своя досада видя бистрите й очи да го гледат със

съчувствено разбиране. Той схвана, че Мама долавя неговите чувства, че вижда

опасенията му, и извика, обзет от гневно негодувание към нея:

— Какво гледаш сега? Човек може да се пукне от яд, — когато го гледаш

така. — Той втренчи поглед в нея, докато тя не сведе очи.

В пет и половина го стресна добре познатото хлопване на вратата; този

звук съвпадаше до секунда с определения час, защото след продължителен период на

неспазване на времето за хранене, без да обръща каквото и да било внимание на

търговията, Броуди беше възобновил навика си да бъде педантично точен. Сега, при

влизането на баща му в стаята, Матю събра силите си, овладя движенията на ръцете

си, приготви се за яростно словесно нападение. Но Броуди не проговори, дори не

погледна сина си. Той седна и започна спокойно да пие чая, който като че ли му

доставяше безгранична наслада. Матю се смути. В никоя от картините, които си

беше рисувал за тази среща, не беше се случвало нищо подобно и сега той изпита

Страница 138

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

почти непреодолим подтик да извика като изпаднал в немилост ученик: „Погледни, татко, аз съм тук! Обърни ми внимание!“

Обаче Броуди не му обръщаше внимание, а мълком продължаваше да се храни,

забил поглед право пред себе си и без да промълви нито дума, докато на всички

започна да се струва, че няма намерение да забележи своя син. Най-после, след

дълго време, когато напрежението в стаята бе станало почти непоносимо, той се

обърна и погледна Матю. С проницателен поглед, който виждаше всичко и изразяваше

всичко, който пронизваше външната черупка на престорената смелост на сина му

забиваше се в меката, гърчеща се плът под нея, проникваше и осветяваше потайните

дълбини в ума на Матю и сякаш казваше: „Така, най-после ти се върна. Познавам

те! Ти си все същият безволев хлапак, а сега си претърпял и неуспех!“

Матю сякаш видимо се смали на ръст под този поглед и макар че се бореше

с всички сили да гледа баща си в очите, не можа да издържи. Неговият поглед

трепна, отмести се и сякаш за да унижи безкрайно надутата му суетност, се заби в

земята.

Броуди грозно се усмихна и след като, без да промълви нито дума, бе

сразил и подчинил сина си, отвори уста и каза късо, с язвително натъртване:

— Ти пристигна!

И все пак в тези малки по обем, прости думи бяха вложени десетина

саркастични, неприятни значения. Мама се разтрепера. Изтезаването на сина й бе

започнало и макар и да виждаше, че то щеше да бъде по-лошо, отколкото бе

очаквала, не смееше да каже нито дума от страх да не влоши настроението на мъжа

си. Очите й спряха върху нейния Мат с ужасено, съчувствено съжаление, а Броуди

продължи:

— Истинско удоволствие е да види човек отново твоето смело, хубаво лице,

макар и да е станало жълто като жълтица. Като си помисля сега, лицето ти винаги

е било бледо, но от златото, което си спестил отвъд морето, направо те е хванала

жълтеница. — Намерил отдушник за всичките си огорчения и мъки през последните

месеци в тези жлъчни нападки, той започна да се разпалва и измери Матю с

критичен поглед.

— Струваше си, че замина, дума да не става, струваше си — продължи той.

— Сигурно си ни донесъл цели купища злато от чуждите страни, където си робувал.

Сега трябва да си богаташ? Богат ли си? — подметна той пак.

Матю мрачно поклати глава и при това мълчаливо отрицание веждите на

Броуди се вдигнаха с безгранична подигравка.